- Мила моя, ти разби сърцето ми, но аз не мога без теб.. - отекваше в автобуса пиянският му глас. На моменти припяваше на развален гръцки, но с жар и страст.
После се обръщаше да огледа хората в сутрешния автобус. Повечето отиваха на работа. Цареше мъртвешка тишина, защото пътниците или гледаха в смартфоните си или кротко придрямваха по седалките. Никой не му обръщаше внимание. Нямаше ръкопляскания или нещо от сорта „Само така, приятел! Давай, пей още!”. Почувства се пренебрегнат. Той беше сам на купона и сам си правеше веселото. Въпреки, че изглеждаше на мъж около шейсетте явно смяташе, че е запазил младежкият си плам.
Изведнъж проехтя силният му глас:
- Вижте ги, всички спят. Е, то е рано сутрин, но чак толкова да са заспали. Няма живот в тях. Като умрели са.
Оказа се, че на задната седалка момичетата го познават и пътуват с него. Едното от неудобство се хвана за главата, а другото започна се хили.
Той продължи:
- Абе, вие какво разбирате от живота? Това вашето живот ли е? Живи - умр ...