Живи-умрели
- Мила моя, ти разби сърцето ми, но аз не мога без теб.. - отекваше в автобуса пиянският му глас. На моменти припяваше на развален гръцки, но с жар и страст.
После се обръщаше да огледа хората в сутрешния автобус. Повечето отиваха на работа. Цареше мъртвешка тишина, защото пътниците или гледаха в смартфоните си или кротко придрямваха по седалките. Никой не му обръщаше внимание. Нямаше ръкопляскания или нещо от сорта „Само така, приятел! Давай, пей още!”. Почувства се пренебрегнат. Той беше сам на купона и сам си правеше веселото. Въпреки, че изглеждаше на мъж около шейсетте явно смяташе, че е запазил младежкият си плам.
Изведнъж проехтя силният му глас:
- Вижте ги, всички спят. Е, то е рано сутрин, но чак толкова да са заспали. Няма живот в тях. Като умрели са.
Оказа се, че на задната седалка момичетата го познават и пътуват с него. Едното от неудобство се хвана за главата, а другото започна се хили.
Той продължи:
- Абе, вие какво разбирате от живота? Това вашето живот ли е? Живи - умрели. Ето аз отивам в Созопол да се веселя. Ще отседна в хотел до морето. Какво слънце е изпекло, нищо, че е вече студено. На мен ми е хубаво и ще си изкарам супер. Нали момичета?
Двете момичета зад него закимаха веднага в знак на съгласие. Явно нямаха намерение да му противоречат. Никой от пътниците не реагира. Сигурно си мислеха „откачалка”, „дрогиран” или „пияница”, а трети изобщо не му обърнаха внимание заети с по-важни мисли.
Автобусът спря на спирката.
- Чакайте, не бързайте да слизаме. Нека „заспалите” да слязат първи. – проехтя гласът на веселяка към спътничките му.
И „заспалите” заслизаха както всеки ден и тръгнаха за работа както всеки ден. После щяха както всеки ден да се приберат и така на другия ден. И все същото до очакваното пенсиониране.
Най-забавното е, че на тези „заспали” се крепи държавата, от тях чака данъци, такси, вноски, обслужване и потребление. И така до краят на живота им или до краят на държавата.
Ако пияният веселяк се беше сетил и затова щеше не само да им пее, а и сиртаки да им поиграе. Ей така, за да ги усмихне и събуди ако изобщо е възможно.
© Катя Иванова All rights reserved.
