30.08.2012 г., 12:06 ч.

Живот, изпълнен с промени 

  Проза » Други
420 0 0
1 мин за четене

 

В този свят доброто умира малко по малко,
това е истината, колкото и да е жалко
 

Суетата и завистта ще погубят всички хора,
но какво можем да направим, след като няма опора?
 

Опора, която да балансира доброто и злото,
но как ще стане, след като на всеки лошо му гледа окото?
 

Какво можем да направим, след като добродетелта се забравя?
А огънят от порока все повече и повече ни изгаря.
 

Животът е пълен с интриги и измама,
пълна комедия, ала всъщност драма.
 

Лесно е да приказваш, трудно е да действаш,
когато стане напечено, просто изчезваш.
 

Може би от страх, а може би не,
но във всеки случай пак ще паднеш на колене!
 

Проблемът ти е там, че ти си с маска,
а на мен не ми трябва подобна окраска.
 

Няма от кого и защо да се крия,
а ако сгафя, с крака и ръце ще се бия!
 

Велики времена отминаха и велики времена предстоят,
спомени добри и лоши в паметта ми стоят.
 

Не искам да бъда човека, който трябва да съди хорските деяния,
просто исках да споделя моите словоизлияния.
 

Скромността краси човека, а алчността го убива,
семейството е богатство, това не ти ли стига?
 

Научи се да играеш по правилата,
само така можеш да спечелиш играта.
 

Действаш прекалено шумно и това е грешка,
в следващия ход ще загубиш още една пешка.
 

Искрата ли е от огъня, или огънят от искрата?
Таван може ли да има без стената?

Мога ли без бравата да отворя вратата?
Мога ли да вия като вълк върху скалата?

Мога ли да плувам като риба във водата?
Мога ли да летя като сокол в небесата?
Мога ли като човек да живея на земята?
 

Исках просто да споделя няколко неща от мойта гледна точка за живота,
всички вие си задайте въпроса: ИМА ЛИ ПОЛЗА ОТ ПОРОКА?

© Майкъл Уолф Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??