Живот в папка
Трудно е да изразиш чувствата си на белия лист понякога.
Има моменти, в които си така весел от нещо, че единственото, което ти идва наум е да целунеш листа хартия и после с треперещи от вълнение ръце да го сграбчиш в прегръдките си. А има и моменти, в които тъгата раздира сърцето ти и друго, освен да напоиш листа със сълзи, не мошеш да сториш. Тогава и думите са някак излишни, щом следите от солените капки са намокрили хартията... и боли!
А моите листи са история! Върху тях са моите чувства, моята радост, моята болка, великите ми успехи и тъжните ми загуби.
... И животът си тече като река, над която хвърчат нашите разпилени от вятъра листи...
И нека след време, след много години - отворя прашната папка с листите-спомени. Нека тогава си спомня безбройните капки, пожълтели с времето или намачканите от прегръдките ми радости. Ще си спомня моя стремеж, моя живот.
... И тогава ще разпръсна към вятъра листите, нека той носи копнежа ми, ще освободя папката прашна - нека след мен и друг събира там своите спомени, своя живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Естрея Ангел Всички права запазени
