Живот в папка
Трудно е да изразиш чувствата си на белия лист понякога.
Има моменти, в които си така весел от нещо, че единственото, което ти идва наум е да целунеш листа хартия и после с треперещи от вълнение ръце да го сграбчиш в прегръдките си. А има и моменти, в които тъгата раздира сърцето ти и друго, освен да напоиш листа със сълзи, не мошеш да сториш. Тогава и думите са някак излишни, щом следите от солените капки са намокрили хартията... и боли!
А моите листи са история! Върху тях са моите чувства, моята радост, моята болка, великите ми успехи и тъжните ми загуби.
... И животът си тече като река, над която хвърчат нашите разпилени от вятъра листи...
И нека след време, след много години - отворя прашната папка с листите-спомени. Нека тогава си спомня безбройните капки, пожълтели с времето или намачканите от прегръдките ми радости. Ще си спомня моя стремеж, моя живот.
... И тогава ще разпръсна към вятъра листите, нека той носи копнежа ми, ще освободя папката прашна - нека след мен и друг събира там своите спомени, своя живот.
© Естрея Ангел Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много се радвам, че ти е харесало! Чест за мен!
-
Прекрасно!
-
Благодаря ви!
-
Дълго ще помня тези размисли...много добре написано!
-
Хубаво написано. Всъщност бих казал че да изразиш себе си на листа е по лесно от колкото в ежедневието. За мен на белия лист започна едно приключение което продължава в живота. Защото свикнеш ли веднъж да следваш открито емоциите си на белия лист е невъзможно да не го правиш през цялото време.
-
Може би, за да си спомним всички тези моменти, които са скътани в душите ни, полузабравени
-
Цял живот ги събираме тези листи, Естрея! Дали за историята или за да сме живи сега?!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
