Кажете, г-н Възрастен Господин
Кажете, г-н Възрастен господин!
Къде отивате с това Младо Момиче?
Сега не зная... Но съм сигурен, че искам я да отведа някъде... Където е топло и светло. През толкова студ е преминала. През толкова страшни загуби. А е успяла да съхрани чисто и нежно сърцето си. Там може да има и много хора. Може и да сме само ние... Това е без значение. Искам... Само да съм до нея. Да я гледам как говори и как светлината играе в очите ù. Как се усмихва. Как смутено оправя косата си. И колко е по-хубава, когато за малко забрави тъгата си. Искам винаги да я изненадвам с нещо, мило и хубаво. И да усещам как това я докосва някъде много, много дълбоко.
Представям си...
Как ще имаме обикновенна храна. С мириризмата на пресен хляб и дъхаво сирене, купени от някаква бакалия. И евтино вино. Ще отчупваме от хляба и сиренето направо с пръстите. Ще ù правя залъчета и ще я храня, а тя усмихната ще облизва изцапания ми пръст. Ще отпиваме от тръпчивото вино направо от шишето... И много ще се смеем, когато аз ще се полея. Ще я поканя да танцуваме. Тя ще е малко смутена... Но когато я гушна на рамото си. И преодолея трепета в ръцете си. Ще ù дам от моята сила. Може и да няма музика... Ще пея фалшиво и силно. А тя ще се смее тихо, скрила лице в ревера на яката ми. И ще се моля да ме изгори с дъха си.
Горещ до безумие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тасо Всички права запазени
