Как се прави историята - 9.

Съсредоточавам се на една държава, току-що навършила 32 години, с претенции, че е на век. Но затова пък със самочувствието, че хората в нея са потомци на създателите на цивилизацията, изкопали Черно море, а с пръстта трупнали Карпатите, после благородно дали на човечеството Иисус /да, да – техни „учени“ го твърдят!/, били основата на… Абе, на всичко…

Украйна!

Правилно… Прекрасна земя, народ – близък до нас, по-близък от руснаците, с песни като нашите – протяжни, като звездите на небето, облекло подходящо – шалвари, пояси, елеци, шевици…

Говоря за Украйна, създадена като държава след разпада на руската империя Ядрото около Киев, десния бряг на Днепър, а останалото… Добавка, в пъти по-голяма от исторически назоваваната област.

Тази област е Украйна, Окраина – в края на страната. Защото исторически Русия е имала няколко Окраини – покрайнини. Псковска, Смоленска, Северска, а на юг и на изток още и още. Просто краищата на държавата са наречени така.

Тази западна за Москва Украйна се появява нейде в края на 16 век. Когато поляците се устремяват натам, сблъскват се с Литовското княжество и по-късно с Люблинската уния създават Реч Посполита. Чиято цел е „От можа до можа“ – от море до море, от Балтика до Черно море…

Само че тези земи не са удобни за нормален живот. Наречени са Дивото поле и там вилнее кой ли не – поляци, турци, татари, руси…

И в нея област се спасяват от жестокия феодализъм хора – различни националности, с една вяра и един стремеж. Да оцелеят…

Центърът им е районът около края на праговете. Наричат го Запорожие – зад праговете. Където се създава военна демокрация – живот в кош /общност/, с вожд кошевой атаман, а общото название е казаци /козаки/. От тюркското СВОБОДЕН.

 Свободен от данъци и тегоби.

Подобни са, например, обединенията на буканиерите и флибустиерите. Които също не са национални, а съсловни. Войнско съсловие на разбойници с типично за времето военно-демократично основание.

Е, названието е тюркско. Появява се през 14 век в този регион, а по-рано в италианските фактории в Крим.

 Това е век, когато Златната орда се уголемява, разделя и разпада. Нормален исторически процес, за който спомага и ударът на Тамерлан/Тимур ленк, Куцият Тимур/. Обединените в чингизидската армия монголи и съпътстващи племена не могат да дадат възможност за оцеляване на хората. И те се заемат със степното разбойничество. Като пиратите по волните морета…

Най-изненадващото за днешните хора е, че КОЗАКИ/КАЗАКИ има през 13 век. И те КАЗАКУВАТ – тоест, волни грабители или охранители, според заплащането, най-вече в Крим.

Още по-изненадващо е, че в запазените документи /днес в Генуа, Венеция, Истанбул/ първите казаци са… италианци /Макар такава държава тогава да няма, а конгломерат от отделни княжества и републики/! Така се водят по отчетите – италиански имена, много често лигурийски, наемници да служат като „козаки“. Сред тях се срещат и някои мюсюлмански – черкезски, татарски, турски. /Отклонение – немалко казаци носят показателни за произхода имена – Турчак, Турчанинов. Също така интересно е именното окончание –ко. На черкезки е название за син – син на… Така се появяват имена като Дорошенко, Шевченко, Петренко и тем подобни/.

Тези казаци служат в търговските фактории при генуезци и венецианци, при търговци – турци, гърци, арменци. И в списъците се срещат гръцки и арменски имена. Но все още нито едно със славянски произход…

2.

Първите славянски имена, споменати в документите, са чак от края на 15 век. Тогава към Дивото поле се устремяват бегълци от княжествата на север и изток, от Реч Посполита, дори от Кавказ.

Основна религия на новодошлите е православието, макар да е имало и мюсюлмани, че и – макар рядко – евреи.

И нещо изненадващо за хората от нашето време, свикнали да слушаме и говорим за нации и национален въпрос.

Нациите се появяват при капитализма. А по казашко време – уточнявам: края на 15 век и натам -  има поданство. Затова в Реч Посполита влиятелни са били, например, православни /до едно време/ руснаци като знаменития Йеремия Вишневецки  и шляхтичъ  Острожски, изключително богати магнати, със собствени армии…

Центърът на живот на новите казаци е региона около Запорожието. В околностите са живели немалко селяни, спасили се от феодалния господар, а нежелаещите да се занимават със земеделие отиват в Сечта.

Запорожската сеч е на остров Хортица, названието иде от „сеч“, „засека“ – дървено укрепление.

Разбира се, околните държави търсят начин да използват тези воини. И ги наемат…

Само дето никой няма средства да наеме цялата събрана войска. Повечето казаци се занимават със земеделие, лов, риболов, при война тръгват на грабеж.

Поляците са държали на заплата малцина – до 6 000 казаци, наречени реестрови /регистрирани/. Получавали са целогодишно плата, използвани са като лека конница и стрелци. Останалите – тип башибозуци. Каквото награбят – тяхно е…

Най-висока степен на организация казаците стигат при създаването на хетманството. Не е държава – няма системата, граници, чиновници, редовна армия, суверенитет. Хетманът е избираем, лесно свалян от власт. /Препоръчвам полския филм „С огън и меч“, доста реалистично показване на стихийната демокрация, избиваща на цигански събор/

Като че тази военна демокрация свършва в средата на 17 век. Въстания, междуособици – и бунтът на Хмелницки, завършил с Переяславската рада, приемането на властта на Москва.

3.

И тук идва въпросът – военна демокрация, а кой решава? Защото казаците са били само част от живеещите в Дивото поле. Останалите – селяни-земеделци, просто са нямали думата. Избягали от полското крепостничество, те автоматично стават руски крепостни.

Така век след век. Руската империя ползва активно казаците – военното съсловие, освободено от данъци, подготвящо се само за война.

Отново напомням – казаци не е имало само около Днепър! Донски казаци, кубански, терекски, уралски, амурски и така нататък. Съсловие, не нация!

Но и други обръщат внимание на това население в Запорожието. Австроунгарците създават цяла система за промиване мозъците на казаците. Така действат и германците.  Генерал Хофман, командващ германската армия през 1918 година, гордо отбелязва: „Украйна аз я създадох. Защото ни беше необходима…“

/Наскоро външният министър на хунтата Кулеба радостно съобщи, че е открил стара карта с посочено местоживеене на украинците – чак до Далечния изток.

Да, има я. Публикувана е през Първата световна война в немската преса. И обозначава местата, където в началото на ХХ век живеят /не мнозинство!/ казаци. Дон, Кубан, Воронеж, Ростов, Курск, Кавказ, Алтай, покрай Амур…

Карта на местоживеенето на казаците – включително Камчатка. Създадена е по идеята на генерал Хофман, за идеологическо въздействие…

На казаци, не на украинци.

Напомням – казак е съсловие, не е нация…

Между другото, казашки обединения има дори в Латинска Америка – потомци на белоемигрантите./

Е, така се стига до създаването на внушенията за „самостийна“ Украйна, за суверенитет.

Такъв въздигат самообявилите се за представители на народа австроунгарски и германски агенти около Грушевски. После властта поемат Петлюра, Скоропадски, Християн /Кръстьо/ Раковски…

И през 1922 година е създаден СССР.

Тук огромна роля играе Ленин. Към измислената нова държава прибавя Харков и региона /чисто руски!/, Донбас /за да се „вкарат“ работници, та да превъзпитават селяните/, земите на Новорусия и Малорусия /завоювани от руската армия, отнети от унищоженото Кримско ханство/…

И се появява голяма държава…

Към която през 1939 година е прибавена Западна Украйна – територия, която векове е била полонизирана, с католическо и униатско население, както и Закарпатието с унгарците там. И един много интересен народ – русини.

А в републиката – къде в автономни райони, къде сред украинците – стотици хиляди български изселници от турското иго…

4.

Държава има, но украинци… Трябва да се направят. И започва яростна украинизация. Хората общуват на руски, понякога на суржик /неописуема смес от руски и местни диалекти/. На руски са общували близо 80% от гражданите – независимо от етноса.

За украинизацията четяхме навремето. Нямаше как да се скрие, забелязвахме го в художествената литература. Описваха я Макаренко – в „Педагогическа поема“, Вл. Беляев в „Старая крепость“, Каверин в „Двамата капитани“, Булгаков, Олеша, Остап Вишня…

Болшевиките се борят срещу РУСКИЯ национализъм, за която цел създават и подхранват куп национализми.

И, все пак – болшевиките не успяват да украинизират изкуствено обявените украинци.

Затова пък националистите умело водят дейността си. И преди войната, и след нея. Особено по време на войната, представящи украинците като наследници на готите и близки до арийците. Което обяснява наличието на украински палачи в полицията, в охраната на концлагерите – и в Полша, и в Прибалтика. Украинци са и унищожителите на Хатин и голяма част от 5 000 белоруски села…

А след войната бандеровците са изведени в Канада от американските служби. И постепенно връщани – като резиденти. Хрушчов освобождава от затворите над 100 000 доказани военнопрестъпници.

Поради което не е за учудване украинското „събуждане“ на Кравчук, Кучма, Юшченко, Порошенко и други сегашни политици. Нито украинизацията на евреина Зеленски, говорещ само на руски преди назначаването му за украинец. А не е ново - запознати с проблема говорят за особената близост на Щербицки, готвен да замести Брежнев, с бандеровците…

И пак за създадената държава.

През 1954 година Хрушчов – незаконен син на полски помещик, женен за националистка, присъединява Крим към Украйна. Писано е неведнъж – и социално,, и исторически, и законово това е неконституционно действие. Няма документ, отговарящ на съветското право в оня момент, има партиен натиск…

Но – ето: сглобена е държава. Като шагренова кожа. Съшита, разпарцаливена, свиваща се…

Каквато е съдбата на всяка подобна. Примери много – Туркестан, Грузия, Нова Америка, Панама, Манчжоу-Го, ГДР, Чехословакия, Югославия, всякаквите образувания по време на войни, изчезнали сетне…

Но поне е интересно за четене. Напомням – историята учи, че никой не се учи от историята…