Да зашиеш копче не било никак лесна работа. Първо трябва да имаш скъсано копче. Или по-скоро да ти липсва копче от ризата да речем. Мислите, че това е нещо безобидно? Представете си, че вие сте депутат със завидно положение в обществото и отивате на решителна среща със заможни хора, които се нуждаят от политически лобизъм където трябва. И в момента преди да влезете в лобито на скъпия хотел шофьорът ви подшушне, че копчето на изпънатата ви до пръсване риза се е скъсало. И отдолу свенливо се е показало нослето на Мини Маус, която духа на Мики Маус от щриха на веселяшкия ви потник, подарък от поредната ослепителна блондинка, кандидат за ваш секретар. Драпираната вратовръзка с монограм на партията-хранителница все се отмества и не се знае в кой момент ще разкрие срамната сцена пред очите на изненаданите мастити бизнесмени.
Това е само една от всичките възможни сцени на конфуз, които могат да бъдат причинени от едно скъсано копче. Но да речем, че проблема не е толко деликатен и скъсаното копче не се нуждае от незабавна намеса. Ако нямате познат шивач, а жена ви няма особени домакински умения, повече от това да раздели бялото от цветното пране, тогава ще ви се наложи сам да се впуснете в това шивашко дело. И тук идва първото препятствие, което не бива да ви обезкуражава в никакъв случай. Ако не сте успели да хванете в движение откъсналия се детайл от вашата дреха по време на свободния му полет придружаващ скъсването и той се е загубил окончателно ще ви се наложи да търсите негов заместител. Това може да се окаже нелесна задача, имайки предвид огромното разнообразие от копчета на пазара. Младата консултантка по продажби в кварталната кинкалерия все не ви разбира, описвайки детайлите на копчето, с което се опитвате да се сдобиете и все ви подава най-различни и съвсем неподходящи екземпляри. Накрая от взаимен конфуз купувате няколко от тях с надежда все някое да свърши работа и се завръщате обнадежден в къщи при заветната дреха, нуждаеща се от шивашката манипулация.
Какво е вашето разочарование да разберете, че никоя от новите ви придобивки не пасва на мястото на липсващото копче. Или е прекалено голямо и не се провира в отвора, или е много малко и се изхлузва свободно от мястото, за което е предназначено да закопчава. Единственото копче, което пасва е в неподходящ неонов цвят и свети нощно време, а вие не искате да бъдете маркиран в някой тъмен салон, докато гледате филм. Затова го захвърляте ядно в оня ъгъл, от който нищо не се е намерило. Тъкмо в изтерзаната ви душа започва да се надига справедлив гняв, когато жената надзъртайки през рамото ви дава успокоителен съвет, да попришиете илика, тъй, че и по-дребно копче да успее да се задържи в него. Това го била научила от мама, докато шиела в трети клас домашното си по трудово обучение.
Ето, че тук идва най-решителния момент. Шиенето. За някой това може да изглежда лесно като детска игра, но за вас, който скоро не сте извършвали по-прецизна дейност от уцелването на ключалка с ключ и дори това нерядко ви се е струвало необосновано сложно вдяването на конец в иглено ухо може да си е цяло изпитание. След поредица от ахкания, пъшкания, наместване на очила и откровени попръжни по адрес на онези средновековни инквизитори, измислили тази дяволска игла и тясното ѝ ухо накрая успявате да се убодете няколко пъти. Тъкмо да признаете своето поражение и да решите, че липсата на едно копче не удря толкова по и без това окалпазанения ви авторитет срещате строгия поглед на жена си, нацупила устни готови да ви обвинят за пореден път в некадърност. Тогава решавате, че още няколко убождания могат да ви спестят нов семеен скандал и продължавате с опитите. Накрая тъкмо вдигате победоносно опитомената игла, решавайки, че сте свършили по-тежката и важна част от задачата виждате, че сте сгрешили цвета на конеца. Изнизвате ненужната нишка и след кратка консултация с оная, която ви обвинява в далтонизъм намирате правилния конец и започвате отново адовите мъки по вдяването му.
Вечерта при Киро-бегача в гаражчето му с гръмкото име „Кафе-аперитив Колизеум“ докато разхлабвате натегнатите си нерви със сто грама домашна и обяснявате на съседа Иван как сте се справили с непосилната задача му показвате с гордост постижението си. Тогава разбирате, че не сте бил единствения нещастник, който се е преборил с житейските несгоди, виждайки трите му бинтовани пръста, които той разтрива безутешно. Закачвал гоблена на стената, който неговата изгора пошивала седем години, когато разбрал, че чука не прощава, нито на невнимателния палец, нито на гордия показалец. А за малешката да не говорим. Но сега гоблена гордо виси, копчето си е на мястото, макар и по-дребно от останалите и всички семейни бунтове са потушени. А ракията е сладка и заслужена.
© Атеист Грешников Всички права запазени