Питаш ме какво е любовта... Ами, ако ти кажа, че няма да разбереш, докато не я изпиташ? Ами ако ти кажа, че изпиташ ли я, никога няма да можеш да я обясниш? Мога да те накарам да я усетиш, но ти се страхуваш... Би прочел за нея в учебник, но не би рискувал да я изживееш. Как така ще и се оставиш?! Та нали ти трябва да контролираш всичко! И вместо да позволиш на едно толкова висше и прекрасно чувство да те завладее, ти се оставяш на страха да те обсеби и чрез него се опитваш предпазливо и от разстояние да вкусиш любовта и да се докоснеш до нея. Сам обричаш себе си на провал... Мога да ти опиша как се чувствам, но би ли ти помогнало това наистина? Ти пак няма да усетиш любовта... Ще разбереш как гледам на човека, когото обичам, но това не е любов, това е да обичаш. А ти вече знаеш какво е да обичаш... поне на теория. Можеш да си сложиш маската на "обичащия" и да я свалиш, когато се умориш да я носиш. Слагаш си опаковка на човек, който обича и защо? Защо, след като няма любов, с която да я запълниш? Но не те съдя... Всеки иска да обича и да бъде обичан. Не си виновен за света, в който живеем, и за хората, които ни заобикалят, но си отговорен за промяната им. Мога само да ти кажа да си търпелив, да даваш това, което искаш да получаваш, да пораждаш това, което искаш да усещаш и някой ден сам ще си отговориш на този въпрос.