23.07.2010 г., 22:06

Какво ми се случи днес?

840 0 0
1 мин за четене

Събудих се днес, както всеки един обичаен ден. Беше слънчево и необичайно топло. По принцип дните напоследък минаваха бавно и тромаво, както обикновено се случва в периода, откогато вече не посещавам училище. Излязох до магазина за хляб, както обичайно. Но днес там обстановката бе по-изнервена от всеки друг път. Какво стана там ли? Сега ще ви разкажа в следващите няколко реда: По принцип хората като си напазаруваха и седнаха отвън, тъй като там има няколко маси и столове за хора, които се изморяват, поради болести или други техни си причини. Така става всеки ден, тъй като магазинът се посещаваше от възрастни хора и деца. И днес не се различаваше особено много обстановката, но имаше нещо, което ми направи силно впечатление и затова реших да го споделя...

Днес продавачката получаваше стока и помоли да изчакаме отвън, докато ù я разтоварят. Та седнах отвън и се загледах как един човек искаше да си вземе стока, директно от доставчика на магазина. Той много настояваше доставчикът да му даде един пакет от тази стока (извара), на цена, която е на едро. Доставчикът му обясняваше, че това не е редно, тъй като става в магазина и пред много хора и така не се прави. Но нашият герой държеше на думите си и не чуваше, затова постъпи по според мен нагъл начин. Той проследи продавачката и доставчика и отиде да гледа цените на едро, тези цени, които продавачката купуваше стоката. Надвеси ù се на главата със силно ококорени очи и просто зяпаше, докато не постигна целта си. А целта вземането на пакетчето извара на цени на едро. Това определено беше гледка, която не очаквах, че мога да видя. Доста от хората навън не забелязяха тази му постъпка, но тези, които я видяха, се възмутиха гласно.

Ще приключа дотук с моята история, но исках да споделя всичко това с вас, читателите, и ще помоля да напишете повече коментари за случилото се. Моята цел е да се науча да живея със съвременното общество. Аз не одобрих случилото се, но не знам дали съм сгрешила, защото не знам докъде е стигнал животът в България.

Благодаря на всички, които споделяте и не споделяте моето мнение. Дано никоя продавачка или никой да не попадне в такава ситуация.

Благодаря за вниманието!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...