Камен затвори внимателно вратата на детската стая, където остави нощната лампа да отразява звездички по тавана. Росита не обичаше да спи на тъмно, а и често се случваше през нощта да се озове с викове в стаята на баща си и да се шмугне при него под завивките. Той я гушваше, разказваше отново и отново за Пепеляшка, любимата ѝ приказка, и малката заспиваше дълбоко и спокойно. Камен се надяваше тази нощ Росита да спи до сутринта в своето легло, без да сънува кошмари, защото имаше нужда от усамотение повече от всякога. Излезе на малката веранда, взе пакета с цигари от масичката и разхождайки се из градината около басейна се отдаде на спомени и размисли как иска да протече
животът му занапред. Тишината на нощта му помагаше да посъбере мислите си. Равномерното дишане и бавните крачки го успокояваха повече от поредната изпушена цигара.
Натрупа опит и безброй преживелици на топлия балеарски остров още в първите месеци. Успяваше да ходи на работа във фирмата на приятеля на баща си, да посещава ...