Каменната роза 6

Камен затвори внимателно вратата на детската стая, където остави нощната лампа да отразява звездички по тавана. Росита не обичаше да спи на тъмно, а и често се случваше през нощта да се озове с викове в стаята на баща си и да се шмугне при него под завивките. Той я гушваше, разказваше отново и отново за Пепеляшка, любимата ѝ приказка, и малката заспиваше дълбоко и спокойно. Камен се надяваше тази нощ Росита да спи до сутринта в своето легло, без да сънува кошмари, защото имаше нужда от усамотение повече от всякога. Излезе на малката веранда, взе пакета с цигари от масичката и разхождайки се из градината около басейна се отдаде на спомени и размисли как иска да протече

животът му занапред. Тишината на нощта му помагаше да посъбере мислите си. Равномерното дишане и бавните крачки го успокояваха повече от поредната изпушена цигара.

Натрупа опит и безброй преживелици на топлия балеарски остров още в първите месеци. Успяваше да ходи на работа във фирмата на приятеля на баща си, да посещава редовно лекциите и да се забавлява с новите си приятели по барове и дискотеки. Нощният живот на остров Майорка си заслужаваше безсънието и умората, която усещаше през деня. В почивните дни намираше време и за плаж, а придобитият там тен го караше да се чувства като част от пейзажа, почти като испанец. Харесваше му испанският език, който учеше с лекота, практикувайки го най-често в хоризонтално положение с поредното безименно момиче с гореща латино кръв.

Срещата му със Селия не се отличаваше с нищо. Дошла от Мадрид, на гости на свой братовчед, тя се оказа в компанията на Камен и още първата вечер в дискотеката се завъртя около него. Канеше го да танцуват на дансинга, правеше му мили очички за да я почерпи още едно питие и непрестанно бърбореше за да ангажира вниманието му. Той нямаше нищо против да прекара още една нощ в приятна женска компания и беше напълно сигурен, че на следващата сутрин няма да

помни и нейното име. Мургавата ѝ кожа и гъста черна коса му напомняха за любовта, която беше зарязал на хиляди километри, но след няколко питиета спомена за Роза беше изчезнал от съзнанието му. В ранните утринни часове, в

малката стаичка на Селия, Камен с изненада установи, че този път се събужда в чуждо легло. Не намираше обяснение защо не се е прибрал вкъщи след забавлението и защо това нахално момиче го е прегърнало в съня си. Опита се да се измъкне тихомълком, но испанката го усети, надигна се плавно като котка и го целуна за добро утро. И всяка сутрин, в следващите петнадесет месеца, Камен усещаше целувките на Селия щом се събудеше.

В една топла майска сутрин, обаче, вместо от целувка Камен се събуди от силен бебешки плач. Не успя да го заглуши запушвайки ушите си с възглавница, нито Селия реагира на молбите и виковете му да успокои Росита. Скочи ядосано от леглото, подмина креватчето на плачещото бебе и потърси майка му в кухнята. Нямаше я там. Нямаше я и в банята, и на терасата, и в целият апартамент в който живееха под наем. Върна се при огласящото блока със силния си глас малко човече, взе го на ръце и тогава видя до възглавничката бутилката с мляко и един плик. Млякото по вълшебен начин успокои Росита, а таткото се зачете в няколкото реда, с които майката се сбогуваше.

За почти година и половина Камен имаше време да опознае жената до себе си. Знаеше, че нито бременността, нито раждането на бебето ѝ помогнаха да се държи като зрял човек. Омръзнали му бяха капризите и сръдните ѝ. Не криеше от него недоволството си, че толкова млада, само на двадесет и две, се налага да се зароби вкъщи и да се грижи за дете и мъж. Искаше Камен само за себе си, но предпочиташе да сменя вечер заведенията с приятелки, вместо памперси у дома си. Повтаряше, че много ги обича и двамата, но е със свободен дух и такава искаше да си остане. Често поставяше своето българско момче пред свършен факт, появявайки се на работното му място и връчвайки му грижите за Росита, защото тя имала неотложен ангажимент. Камен така и не разбра дали Селия страдаше от следродилна депресия или по природа си беше такава, нежелаеща да се ангажира с нищо и никого. Държейки в една ръка бебето, в друга прощалното

писмо, той не можеше да проумее как една майка просто се събужда една нощ, решава че не издържа повече и поверява своето дете на грижите на бащата, за да живее тя свободно. Цели два дни след това Селия не си вдигаше телефона и не

отговаряше на съобщенията му в различните приложения. Докато се сновеше между аптеката, магазина, кухнята и спалнята, погълнат от грижите за своята малка дъщеричка, той с горчивина си помисли: “Плащам си за това, че убих любовта на Роза!“ Не знаеше тогава колко пъти в следващите няколко години ще го навестяват подобни мисли, ще изпада в съжаления и ще тъгува за най-красивите лешникови очи. Когато на третия ден Селия сама се свърза с него и съвсем спокойно му заяви, че така е по-добре и за тримата, Камен взе решението да се завърне в България. Селия без проблем подписа документите, за да може Росалия да отпътува с татко си.

– Прибирам се след седмица – уведоми Камен баща си по телефона. – Моля те, намери ми малка, спретната къщурка, дай капарото, а с останалото ще се заема аз щом си дойда.

– Радваме се, че се прибираш, сине, но защо искаш да ти търся къща? Знаеш, че у нас има достатъчно място за всички ни.

– Не, татко. Искам да живея сам... с дъщеря си. – твърдо заяви Камен.

– Щом така си решил, нямам против, но ще се постарая да не си далеч от нас. Поне майка ти да се появява по-бързо когато ти потрябва. Все пак си сам мъж с бебе.

– Свикнал съм с това бебе, ще се справим.

– Не плаче ли за майка си? – полюбопитства Стоян.

– Вече не.

– А тя няма ли да иска да я вижда?

– Обещах ѝ да идвам на няколко месеца в Мадрид, защото се върна при родителите си, а понякога тя ще идва в България. Поне ще се познават...

– Много е лошо това и ще ви е много трудно, сине. Хайде, с майка ти ви чакаме да си дойдете.

– До скоро, татко! – въздъхна Камен щом затвори телефона.

– Татееее! – тишината беше нарушена от изплашения вик на Росита и Камен осъзна, че се разхожда из градината повече от час. Тръсна глава за да прогони спомените и влезе тичешком в къщата. Росита също тичаше, но по стъпалата от втория етаж и спря да вика и плаче, щом зърна татко си да влиза през вратата, която водеше към верандата. Хвърли се на врата му и захлипа, че се е уплашила още повече, щом е видяла, че го няма в спалнята.

– Тук съм, момичето ми. Искаш ли да си направим по едно какао и да си пуснем да гледаме филм докато заспим?- говореше ѝ утешително.

– Дааа! Ти правиш най-вкусното какао, а скоро не сме гледали Маша! – усмихна се Росита и изтри с юмручета сълзите си.

– Хайде тогава, имаме сделка! – засмя се Камен и двамата се заеха да осъществят новият план.

 Половин час по-късно малкото момиче спеше щастливо и спокойно в прегръдките на татко си, на дивана в хола, а той уж гледаше пакостите на Маша на големия плосък екран.

– Скоро ще те запозная със сестра ти и се надявам, че ще имаш истинска майка. – прошепна Камен докато галеше меките черни къдрици на дъщеря си. Знаеше, че майка му е споделила с баща му, че са видели Роза през деня и заспа с мисълта за тежкия разговор, който предстоеше на двамата мъже. Обеща си да не позволи да му помрачат радостта от срещата с голямата му любов.

****

Роза затвори книжката с приказки и я постави на нощното шкафче. Поредният прочит на Пепеляшка не можа да я разсее от мислите за всички емоции, които преживя през изминалия ден. В нея се бореха радостта и мъката от срещата с Камен след толкова години. Отначало ѝ олекна, че му разказа всичко, но когато видя, че той има и друга дъщеря и я заболя при мисълта, че вече обича нейната майка, съжали че не го излъга. Трябваше да скрие факта, че сама отглежда общото им дете и няма друг мъж в живота ѝ. Погледна с нежност спящата като ангелче Камелия, целуна я и тихичко ѝ обеща, че ще я запознае със сестра ѝ, но няма да позволи на биологичния баща да нарани и нея. Едно разбито женско сърце в този дом бе достатъчно.

Следва...