КАРТИНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по това време, но както много други вечери, така и тази той предпочте да остане у дома. Не защото беше саможив, необщителен или затворен, а просто различен. Той живееше в тази градска, съвременна действителност, но мислите му бяха някъде другаде. Макар да се вписваше чудесно в градския пейзаж – млад, красив, с чувство за хумор и много идеи - той виждаше себе си като част от една друга картина: отдавна забравена и потънала в прах, закътана на някой таван и нарисувана от ръката на мечтател, преди много, много години. Преди всичко беше идеалист. Във всичко искаше да види идеалния, чистия вариант - и в хората, и в любовта, и в природата. Но не вярваше, че вече съществува тази чистота. На околните глед ...