Лятото е толкова прекрасно,

а аз се чувствам пак ужасно.

... Поглеждам - слънцето пече горещо,

а на душата ми е някак тежко.

И виждам на поляната зелена

цветенце самотно се белей,

и пеперуда пъстра покрай него

кръжи, и току спира,

кацва и пак отлита...

А някъде в далечината

лястовица ниско над тревата

лети, а после силно и нагоре се издига,

 но пак надолу, към цветето, се взира.

... И ето, тогава осъзнавам,

че красотата на живота и на любовта -

е да те радват малките и истински неща,

не дрехите модерни и шикозни,

не преструвките и

думите лъжовни.