Като си няма късмет човек, на мен ще налети
Като си няма късмет човек на мен ще налети
Работя през ден от 11 до 23 часа. След работа сядаме с колежките в градинката пред театър „Иван Вазов" да изпушим по една цяла цигара и се прибираме. Винаги има още какво да си кажем. Живея наблизо и вървя бавно към нас. Вечерна разходка преди сън един вид. Малко преди да се прибера, от клуба на артиста изхвърча един мъж и право към мен:
- - Извинете, бихте ли ми помогнали?
- - Кажете.
- - Къде е спирката на трамвая?
- - Точно срещу вас! - това ми е любимото. Поне да ме беше питал колко е часа, по като истинско щеше да ми прозвучи. Правя се на любезна и не се ядосвам.
- - Всъщност, мога ли да повървя малко с вас?
Как го разкрих само, но кимнах в знак на съгласие.
- - Да Ви поканя на кафе?!
- - Не, благодаря, много е късно. - аз вървя, той до мен и нарежда:
- - Днес се видях с приятел от детството. Аз станах инженер, той - режисьор и ме покани в неговия клуб да се видим. Повярвайте ми, артистите са луди хора. Едвам издържах и изхвърчах от там. Просто исках да поговоря с нормален човек, затова Ви заговорих. Да пийнем по едно?
- - Благодаря, но аз почти стигнах. Живея зад онзи ъгъл и мъжът ми всяка вечер ме чака. Той е боксьор. - това как ми дойде в aкъла? Ама ми хареса. - Така, че, приятна вечер! - магнит ли имам, та привличам кой как мине покрай мене, или желязото ми е повече, трябва да ида на лекар.
Влизам във входа на блока ни и на прозореца съседите от първия етаж пушат и ме канят на кафе. Влизам, Весето отива да сложи кафеварката, а Цецо се е опънал в леглото. Жега е и той се е наметнал с чаршаф. Сядам, паля цигара и му се оплаквам:
- - Всяка вечер все на мен ще ми се случи нещо. Някои живеят скучно, а на мен ми иде да напиша книга. Всеки ден по нещо ще ми се случи. Трябва да издавам ежедневник „Из живота на... една жена". - и му разказвам какво ми се е случило току-що. - Все на мен ли ще ми се оплакват?!
- - Абе, той не е искал да се оплаква, ама милия човек си няма късмет в тоя живот.
- - Защо, че не отидох с него ли?!
- - Не, защото е искал да поговори с нормален човек, а е попаднал на теб.
- - Цецо!!!
- - Шегувам се.
- - А вие какво правите с Весето, та не си лягате?
- - Тази вечер сме без децата, тъщата ги взе и започнахме сексмаратон. Тъкмо се готвехме за третия рунд и ти звънна.
- - Леле, извинявай, аз тръгвам.
- - Къде хукна, тъкмо направих кафето? - с Весето се сблъскахме на вратата.
- - Весе, извинявай, толкова ми е неудобно!
- - За какво?!
- - Че ви прекъснах шоуто. Как можах да звънна?
- - Какво шоу?!
- - Ами сексмаратона, Цецо ми каза...
- - Глупости, ще му се. Първи ден ми е и ми е толкова лошо. И ти не звънна, а ние те викнахме.
- - Дръж ме, че ще го удуша тоя мръсник! Леле как ме притесни, но аз ще си го върна, така му кажи! Ще измисля нещо, още утре, чао, Весе!
- - Ма, я не им обръщай внимание! Мъже, само това им е в главата!
- - Няма да оставя аз така тази работа, даже се сетих какво ще направя. Утре вечер в нас на гости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
