Като си няма късмет човек на мен ще налети
Работя през ден от 11 до 23 часа. След работа сядаме с колежките в градинката пред театър „Иван Вазов" да изпушим по една цяла цигара и се прибираме. Винаги има още какво да си кажем. Живея наблизо и вървя бавно към нас. Вечерна разходка преди сън един вид. Малко преди да се прибера, от клуба на артиста изхвърча един мъж и право към мен:
- Извинете, бихте ли ми помогнали?
- Кажете.
- Къде е спирката на трамвая?
- Точно срещу вас! - това ми е любимото. Поне да ме беше питал колко е часа, по като истинско щеше да ми прозвучи. Правя се на любезна и не се ядосвам.
- Всъщност, мога ли да повървя малко с вас?
Как го разкрих само, но кимнах в знак на съгласие.
- Да Ви поканя на кафе?!
- Не, благодаря, много е късно. - аз вървя, той до мен и нарежда:
- Днес се видях с приятел от детството. Аз станах инженер, той - режисьор и ме покани в неговия клуб да се видим. Повярвайте ми, артистите са луди хора. Едвам издържах и изхвърчах от там. Просто исках да ...