Любов? Това е нещо, в което никога не бях вярвал, докато не срещнах нея. Тя беше причината да се будя нощем и сърцето ми да се свива, тя беше причината стомахът ми да се свива на топка щом спомена името ѝ, тя ме накара да усетя какво е истинската любов. Проблемът беше там, че аз бях срамежливото момиче, най-отзад на чина, което никой не поглеждаше, аз бях просто… Да, много добре чухте, аз съм момиче! Името ми е Кейти, както казах преди малко. Аз съм свитото момиче, което седи на най-задния чин и което никой не забелязва! Е поне бях, докато не срещнах нея. Всичко започна на първия учебен ден във единадесети клас, аз отидох на мероприятието в училище колкото да се видя със най-добрия ми приятел Пийт. Той беше всичко за мен, можех буквално да му кажа всичко. Не, защото ми беше приятел, а защото го чувствам като мой брат, а и външно си приличаме. Той беше висок около 1,80 светло-кестеняф, отиващо даже към тъмно-русо с пъстри очи и очерователна усмивка. Е ясно си приличаме единствено по характер, защото аз съм точно обратното - ниска (около 1,50;1,60) с рижава коса и лунички, а очите ми, те са толкова тъмни, че понякога чувствам, че са като черни дупки които са като бездънни ями. Относно стила ми на обличане, знаете ретрото се връща на мода. Обичам дрехи от 90-те. Дънкови якета, накъсани дънки, провиснали пуловери, всъщност съм голям фен на Нирвана (група, която е създадена преди много време), всъщност мисля че обичам да се обличам в стила на вокалиста им, знаете го Кърт Кобейн!! Моля?!? Как може да не знаете кой е той?!? Той е създател на накъсаните дънки, които Вие, които четете това носите, така че, моля ви, който не знае кой е той нека да провери във Уикипедия, знаете да се поразровите в интернет! Все пак живеем в двадесет и първи век. Както и да е, вече знаете коя съм аз и кой е Пийт, но все още не сте се запознали с нея, така че да продължим от там където спряхме. И така стигнахме до първия учебен ден. Аз чаках Пит , който естествено закъсняваше , както винаги небрежно с половин час. Тълпата беше огромна и си помислих, че видях Пийт. Тръгнах към него и сякаш беше съдба да объркам човека, за да срещна нея. Да, отново се размечтах, нека продължим. Тръгнах след "Пийт", но тълпата беше толкова голяма, че всякаш все повече и повече се отдалечавах от него, докато не се подхлъзнах на кора от банан, която някой комик беше поставил сред тълпата за да стане инцидент и да провалят събитието, но когато се подхлъзнах аз изпищях и в този момент - тя се обърна, и ме хвана, тогава я видях за първи път, прекрасните и сини очи бяха толкова красиви, когато ги видях за първи път сякаш потънах в безкрайното море на любовта, а русата и коса беше като на Рапунцел дълга, права, но в същото време и леко начупена. В този момент изпитах нещо, което не бях изпитвала до сега. Това беше любов! Все още не съм ви казала коя е тя. Е мисля, че е време най-накрая да ви кажа! Името и е Пейдж. Тя е... Чакай малко вече ви обясних как изглежда. Е, надявам си да сте си я представили, защото продължаваме напред. Стигнахме до момента, в който тя ме спаси от охлузвания и натъртвания, които щяха да доведат до мозъчно сътресение и общо взето щях да пострадам.

 -Хей!! Добре ли си? - Ъъъъ... - Разбираш ли ме? - Ами... Да.!! - Приятно ми е аз съм Пейдж, нова съм тук и нямам много приятели така че всеки е добре дошъл..!! - Аз съм Кейти. Иии.. Ъъъ... Да. И на мен ми е приятно. - Сигурна ли си, че си добре? - Да нищо ми няма. Ти ме спаси. - Хех. Нищо особенно. - Хайде да ти се отблагодаря със обяд утре в голямото междучасие? - Ъмм.. Да. Чудесно! Ще се видим утре! Изложих се тотално, но това е друг въпрос, по-важното е къде остана Пийт? Тържеството свърши, а Пийт така и не се появи, затова му звъннах. - Пийт къде си? Звънни ми веднага щом чуеш това. Минаха четири часа и той не ми звънна, затова реших да отида до тях. След като стигнах почуках на врата и майка му отвори. - Кейти как мога да ти помогна? - Здравейте! Пийт вкъщи ли е? - Не скъпа, той излезе с мотопеда за тържеството и от тогава не се е прибирал. - Това е странно, защото той дори не дойде на тържеството. - Как така? - Не знам не се появи. Ще му звънна пак! (Звъни се и някой вдига) - Ало Пийт, къде си? - Ало, Добър ден! Mациентът Пийт Мартинез е приет при нас тази сутрин. Той е претърпял пътна катастрофа. - Моля?!! В коя болница е той? - Болница ли? Къде е синът ми, Кейти? Добре ли е?!! – Не знам! Хайде да вървим, в местната болница е!! - Аз ще карам! - Добре!! И така се отправихме към болницата в неведение дали Пийт е добре!! След като стигнахме във болницата чакахме поливин час, за да ни кажат в коя стая е, веднага щом ни съобщиха се затичахме и го заварихме да си хапва болничната храна. Жив и здрав, като изключим, че кракът му беше счупен. - Пийт?!?!? Добре ли си?? Какво стана? - Добре съм Кати, просто колата се опита да изпревари един автобус и кривна от пътя си, а за да избегна катастрофа аз рязко забих спирачка и отбих встрани, мотора залитна и се събудих на земята със счупен крак! - И според теб това нормално ли е?? Можеше да умреш, глупчо!! Прегърнах го толкова силно, че дори и лекарствата не успокоиха тази болка! След като майка му го наказа до края на живота му, и му се накрещя като за световно го изписаха. Лекарите казаха, че няколко дена трябва да си почива у дома, преди да отиде на училище. След като го прибрахме вкъщи, аз осъзнах, че изтървах срещата с Пейдж и се втурнах към училище да я намеря за да и обясня как стоят нещата. Търсих я навсякъде, но сякаш беше потънала вдън земя. Къде ли е отишла? Потърсих още малко и тъкмо реших да се откажа и зад мен се подочу един глас: - Не е хубаво да се връзва тенекия, особено когато човекът ти е обещал безплатен обяд! - О, Пейдж! Най-накрая те намерих! Търсих те, за да ти обясня какво стана. - Имаш две минути. - Приятелят ми Пийт претърпя катастрофа и през последните 24 часа бях при него. - Оу... Не знаех, че си имаш приятел.. - Оооо!! Нее! Не, Пийт не ми е гадже. Той ми е най-добрият приятел! - Божичко, съжалявам не се съобразих, дори не попитах, как е той? Добре ли е? Прозвучах като пълна кучка! - Слава богу е добре, само кракът му е счупен! - Ужас! Предай му бързо оздравяване от мен!! - Непременно..! - Е? - Е?? - Обядът ни остава ли за утре? - Ъъъ.. Да! Ще го чакам с нетърпение!! - И аз. Ще се видим утре. - Чао! - Чао. След този разговор се зачудих дали не ме харесва и тя? Но с течение на времето ще разберете. Повярвайте няма да ви стане безинтересно! Обещавам!! Вечерта, когато се прибрах започнах да си избирам дрехи за следващия ден. Чудех се между тениската на Arctic Monkeys или тази на Nirvana. И се чудех черните или сивите войнишки дънки да сложа заедно с кубинките. Както и да е, след като се подготвих за училище реших, че искам нещо ново, затова отскочих до най-близкия магазин и купих боя за коса и се боядисах, специално за утрешната среща с Пейдж. След като не можах да спя цяла вечер от нерви и си погледнах часовника и разбрах, че е време за училище, станах от леглото, взех си един душ и се оправих. Вече бях готова за това, което ще стане. Когато стана време за обяда аз приготвих маса за двете ни и я очаквах в столовата, опитах се да създам романтика, поне до колкото е възможна в училищната столова. Ето я и нея, по-красива от всякога (макар че се познаваме от два дена). - Хей.. - Хей!! - Кой е това? - Съжалявам, че не сме само двете Кейти, но приятелят ми настоя да дойде. Нали, скъпи? – Да, сладурано!! Това беше най-тежкото и трагично нещо за мен на света! Момичето, което харесвам си има приятел и даже се целунаха пред мен... Мисля, че ще повърна...

Следва продължение...