Клонирах се
Клонирах се.
Кажи „Здравей!” на
Аз 1,
Аз 2,
Аз 3,
Аз 4...
Множествен съм... Клонирах се безкрайно... Имам армия. Армия от Себе Си... Мога да говоря със Себе Си, да прониквам взаимно в Себе Си, да преоткривам дълбините на Самовлюбеността си...
Това е!
Това е Необходимият ми Нарцисизъм!
...И какво ще направиш, за да ме спреш?...
Ти май не ми вярваш, че се клонирах? Ето... Виж как дружелюбно ти махат
Аз 1,
Аз 2,
Аз 3,
Аз 4...
Станах множествен и безкраен... Никога повече няма да вкуся Самотата... Толкова е красиво. Очите ми... Всяко мое движение и дума... Безкрайно умножени... Това съм Аз, обсебен от Себе Си и Егото си, това съм Аз, самодостатъчен и напълно завършен в множествеността си...
Толкова красиво...
И толкова плашещо...
(За теб)
Аз в Безкрайност:
Аз 1, седнал на пода, загледан в Аз 2, който пуши на прозореца, Аз 3 и Аз 4 играят на шише, докато Аз 5 сервира mojito, направено от Аз 6, Който заедно с Аз 7 е отишъл до магазина, за да купи лимони, а пък Аз 8 им е отворил входната врата, те от своя страна, докато се изкачвали по стълбите на старата кооперация, чували в коридора как Аз 9, 10 и 11 свирят на пиано етюд за шест ръце, А Аз 12 ги слуша на дивана, прегърнал Аз 13, който както винаги е сам...
Имам Армия.
Не разбра ли?
Армия от Себе Си...
Това е Необходимият ми Нарцисизъм... Не мога без него, Той е моят щит срещу Света, единственото ми оръжие срещу него...
Клонирах се...
Но не съм Аз...
Това не съм Аз...
Просто Армия от жалки копия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени
