Кое е по-силно от любовта?!...
... Той я погледна в очите и се усмихна:
- От какво те е страх? - попита и хвана ръката ú.
- Ти не можеш да ме обичаш, не можеш да бъдеш с мен. Аз съм толкова обикновена. - каза тя и сведе главата си. Една сълза падна върху обувките ú и тя потрепна.Той обви ръцете си
около нея. Искаше я. Искаше я само за себе си. Защо тя не проумяваше, че за него тя целият свят?
- Как не разбираш... ти си всичко, което искам да имам. В очите ти виждам изгрева и залеза, виждам себе си, такъв, какъвто искам да бъда. Ти си по-необикновена от всяко нещо на този
свят. Знаеш ли защо? Защото само ти ме обичаш истински, а се страхуваш от това.Ти си много повече отколкото съм си мечтал да имам.
Той беше прав. Тя го обичаше, обичаше го до болка. Точно затова трябваше да си тръгне.
Трябваше да го направи. Той заслужаваше повече. Понечи да се обърне, да отстъпи назад:
-Няма да те пусна! - почти изкрещя той - Няма да позволя да си отидеш.
Очите му се насълзиха, той затрепери. Целуна я, а тя сякаш се отпусна в ръцете му.
- Не спирай! - прошепна му. -Не спирай никога!
Целувките му пропълзяха по шията ú.Тя затвори очите си. Сякаш целувките му нежно разкопчаха всяко копче на блузата ú. Той я не само я желаеше, обичаше я.
... И след още няколко момента, отминали като миг, тя го чувстваше по цялото си тяло. Той бе толкова топъл, а тя бе настръхнала. Чувстваше се толкова защитена.
Устните му се доближиха до ухото ú:
- Обичам те - прошепна и затвори очи.
От ъгълчето на окото ú се изтърколи сълза. Тя се вкопчи в него и се отпусна.
Той вече знаеше, че тя ще бъде негова...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
