No-WaY (Някоя )
2 7
11.10.2009 г., 23:01 ч.

Кое е по-силно от любовта?!... 

  Проза » Разкази
966 0 7
1 мин за четене


... Той я погледна в очите и се усмихна:
 - От какво те е страх? - попита и хвана ръката ú.
 - Ти не можеш да ме обичаш, не можеш да бъдеш с мен. Аз съм толкова обикновена. - каза тя и сведе главата си. Една сълза падна върху обувките ú и тя потрепна.Той обви ръцете си
около нея. Искаше я. Искаше я само за себе си. Защо тя не проумяваше, че за него тя  целият свят?
 - Как не разбираш... ти си всичко, което искам да имам. В очите ти виждам изгрева и залеза, виждам себе си, такъв, какъвто искам да бъда. Ти си по-необикновена от всяко нещо на този
свят. Знаеш ли защо? Защото само ти ме обичаш истински, а се страхуваш от това.Ти си много повече отколкото съм си мечтал да имам.
   Той беше прав. Тя го обичаше, обичаше го до болка. Точно затова трябваше да си тръгне.
Трябваше да го направи. Той заслужаваше повече. Понечи да се обърне, да отстъпи назад:
 -Няма да те пусна! - почти изкрещя той - Няма да позволя да си отидеш.
   Очите му се насълзиха, той затрепери. Целуна я, а тя сякаш се отпусна в ръцете му.
 - Не спирай! - прошепна му.  -Не спирай никога!
   Целувките му пропълзяха по шията ú.Тя затвори очите си. Сякаш целувките му нежно разкопчаха всяко копче на блузата ú. Той я не само я желаеше, обичаше я.
... И след още няколко момента, отминали като миг, тя го чувстваше по цялото си тяло. Той бе толкова топъл, а тя бе настръхнала. Чувстваше се толкова защитена.
   Устните му се доближиха до ухото ú:
 - Обичам те - прошепна и затвори очи.
   От ъгълчето на окото ú се изтърколи сълза. Тя се вкопчи в него и се отпусна.
    
   Той вече знаеше, че тя ще бъде негова...

© Някоя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много нежно, много романтично, много страстно, много дълбоко...
  • Определено ме убедихте :D Възможно най-скоро ще прочета разказите
  • Tchintova (Ирена чинтова-спасова) , извинявай , дано не ти прозвучи заядливо , но О'Хенри е автор , не книга. Знам, че го знаеш , но след като сме в сайт , в който има много литературни творби , би трябвало да се изразяваме коректно, нали ?
    Извинявам се на авторката за отклонението.
    разказът много ми хареса!
  • Хм звучи ми познато....ще я прочета
  • Благодаря за градивните критики!Виктор, не съм чела О'Хенри, но след като го спомена смятам да го направя.
    Анджела, много ми харесва идеята ти.Може да пробвам да го доразвия.
    Още веднъж Ви благодаря.Мисля, че с ваша помощ мога да се науча да пиша много по-добре.
  • Прекалено добре си го написала за тийнейджър!
    И все пак, четейки разказа ти, не можах да се отърва от някаква
    бомбонена сладост в устата...
    Може би финалът трябваше да бъде по-неочакван.
    Чела ли си О'Хенри?
  • Една красива човешка история.
Предложения
: ??:??