Когато стане трудно, когато стане невъзможно... Когато влачейки се, пак вървиш напред. Когато мисълта за щастие звучи тревожно и се чувстваш сякаш няма никой, а единствено за болката настъпва ред. Когато една след друга мечтите се разбиват и парчетата се пръскат на хиляди страни. Когато горчивите сълзи на устните се спират, а горчилката цялото ти тяло разрани - едва тогава ти разбираш, кой до теб е и кой не е. Едва тогава ти ще видиш, че истинските хора ще са ти опора в трудните моменти, а другите - фалшивите,  изоставят те без свойте аргументи. Едва тогава приятелят верен твоите сълзи ще изтрие, макар и грешен, твоите болки с ръка ще попие. Едва тогава всички предатели ще те оставят да се влачиш в калта и никой няма да те хване. Всеки ще се смее, ще ти обърнат гръб и ще видиш само прахта...

P.S. - В най-трудните си моменти ние разбираме кои са всъщност хората, които наистина ни обичат. В най-лошите ситуации виждаме кой ще дойде за нас и до нас, за да ни измъкне. Дори в най-голямата си болка човекът, който наистина ни познава и цени, ще види страданието ни зад широката усмивка на лицето ни. А всички останали, които избягат, които ни изоставят, които ни обърнат гръб в най-тежките ни мигове, в най-трудените препятствия, които ни поднася животът - те са предатели. Нека ги оставим да вървят по своя път. Нека им се усмихнем и им пожелаем само добро. Няма смисъл да търсим отмъщение, че той, животът, всичко на всекиго връща. Но нека не забравяме да благодарим на тези, които останаха до нас. На личностите в живота ни, които са рамо до рамо в лоши и хубави моменти. Които ни обичат, подкрепят и държат на нас. Нека кажем едно "благодаря". Нека им покажем, че ги ценим. И нека да се постараем никога да не ги нараняваме и огорчаваме.