Всички планове се променят
Когато ти се случи
Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.
На времето бяхме съученички и в известен смисъл се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищяло – буйна, неуправляема, с груб език и също такива маниери. И външността й тогава напълно отговаряше на характера й – беше едра, с поръсено с лунички широко лице с груби черти и светла къса коса, която винаги стърчеше на всички страни.
Нашето училище сигурно беше последното в града, през което минаваше, защото се разбра, че периодично била изключвана заради лошо поведение и хулигански прояви. Но все пак успя да завърши и то със съвсем приличен успех. Не можеше да се отрече, че въпреки всичко умът й сечеше.
И ето я сега пред мен – уж същата, а до такава степен променена, че не можех да спра да я зяпам недоумяващо. Защото и следа не беше останала от онази мъжкарана – пред мен стоеше ослепите ...