МмМм, да, лека нощ... Така започна всичко! Уж бях заспала, но май грешaх. Усетих адска топлина и една ярка червена светлина сякаш се мъчеше да отвори очите ми, а на мен така ми си спеше... изведнъж чух силен писък и това май ме събуди! Отворих очите си и какво да видя - около мен всичко беше във огън. По средата на огъня минаваше една тясна пътечка, а отстрани виждах стенещи от болка полу-хора, полу-демони.
- Къде съм? Попитах аз. Отнякъде в далечината сред писъците и стоновете на хората чух един зловещ глас, който ми каза:
- В ада!
- Моля??? Как ще съм в ада, като аз току-що легнах да спя? Зачудена попитах аз. А гласът ми отвърна:
- Ела насам и всичко ще разбереш. Повярвай ми, не си случайно тук... А, и да, забравих да ти кажа, че виждам всичко, та дори и мислите ти чувам, затова внимавай!
- Да внимавам ли? Че кой си ти да ми казваш какво да правя?!?
- Хахахаха, върви направо по пътечката и ще разбереш всичко.
И така тръгнах по тясната прашна ивица. Вървях през мъгла и странни гласове ...