МмМм, да, лека нощ... Така започна всичко! Уж бях заспала, но май грешaх. Усетих адска топлина и една ярка червена светлина сякаш се мъчеше да отвори очите ми, а на мен така ми си спеше... изведнъж чух силен писък и това май ме събуди! Отворих очите си и какво да видя - около мен всичко беше във огън. По средата на огъня минаваше една тясна пътечка, а отстрани виждах стенещи от болка полу-хора, полу-демони.

- Къде съм? Попитах аз. Отнякъде в далечината сред писъците и стоновете на хората чух един зловещ глас, който ми каза:

- В ада!

- Моля??? Как ще съм в ада, като аз току-що легнах да спя? Зачудена попитах аз. А гласът ми отвърна:

- Ела насам и всичко ще разбереш. Повярвай ми, не си случайно тук... А, и да, забравих да ти кажа, че виждам всичко, та дори и мислите ти чувам, затова внимавай!

- Да внимавам ли? Че кой си ти да ми казваш какво да правя?!?

- Хахахаха, върви направо по пътечката и ще разбереш всичко.

И така тръгнах по тясната прашна ивица. Вървях през мъгла и странни гласове ми казваха:

- Страх ли те е? Страх те е, нали? Ние знаем всичко. Ние усещаме всичко!

- Страх ли? Напротив! Не ме е страх нито от вас, нито от никой. И знаете ли какво, ако можехте да четете мисли и да долавяте страхът ми, щяхте да сте разбрали, че мен не ме е страх от тази мъгла, дори напротив, аз обичам мъглата, защото вървиш на някъде, без да виждаш накъде и пак си сигурен, че ще стигнеш все донякъде! Казах аз, без дори сърцето ми да трепне.

Продължих да вървя по пътя си и вървях все по-бързо и по-бързо, защото любопитството от това да видя тайният зловещ глас, ме измъчваше до такава степен, че дори не се замислих дали и колко може да бъде опасно. Сякаш разумът го нямаше, беше останало само сърцето, на което вярвах и знаех, че никога няма да ме подведе.

Изведнъж какво да видя... пътеката беше свършила и за моя изненада там нямаше никой, имаше само едно огледало, покрито с червено наметало. Тогава с висок глас казах:

- Е, тук съм и сега какво, на криеница ли ще си играем, защото ако е така, нямам време за игрички, трябва да тръгвам на училище!

- Интересно... толкова малка, а всъщност толкова припряна и сигурна в себе си! Толкова си различна от другите...! Каза тайният глас, който сякаш разцепваше тишината.

- Кажи сега кой си ти, какво искаш от мен? Попитах аз с нетърпение да получа отговори.

- Тук не е важно кой съм аз, а коя си ти! Дръпни наметалото от огледалото и погледни в него.

Това и направих...

- О, Боже! Възкликнах аз.

- Не разбра ли, че тук Господ няма! Разбра ли сега? Аз съм твоето тъмно аз. Аз съм дяволът в теб, аз съм ти и ти си аз! Това е твоето и моето царство, ние с теб го създадохме. Тук събрахме всичката болка, тъга, омраза, гняв, лицемерие, лъжи и какво ли още не на едно място, наречено ад. Това е нашият ад. Нашата болка! Нашият свят!

От очите ми започнаха да капят сълзи. В огледалото видях една червена сянка, която държеше душите на хората.

- Не, това е невъзможно. Това не може да съм аз, това не може да е моят свят, това не може да съм го създала аз.

Изведнъж почувствах една силна болка в сърцето си, а след това... се изправих на крака, избърсах сълзите си и казах:

- Щом аз съм дяволът и щом това е моят свят, защо до сега не знаех?

- Не знаеше, защото се страхуваше и защото постоянно казваше, че си различна, но никога не осъзнаваше с какво точно, докато днес не заспа и осъзна, че всичко е така, защото ти си господарката на ада!

- Добре, така да бъде!З начи, ако правилно разбрах, тук командвам аз!Е, щом е така, имам една заповед, която трябва да бъде изпълнена веднага!

- Само кажи каква е и тя ще бъде изпълнена!

- Моята заповед е... Заповядвам това място да бъде унищожено до основи!!!

- Неееееее! Не можеш да направиш това!

- Е, както виждаш, мога.

Земята под краката ми започна да се клати. Обърнах се назад и видях, че мъглата изчезна, пътеката и огънят също, а аз стоях във въздуха.

- Добре, ти наистина унищожи това място до основи, но не и ада. Обърни се отново и виж!

- Ооо, не! Как се появи отново, та нали се беше сринал със земята???

- Все още си твърде глупава и наивна и си мислиш, че всичко става с добро, но не е така! Докато ти си жива и адът ще съществува, защото той се намира в сърцето ти, а на него не можеш да заповядаш...

- Значи, единственият начин да спася хората, е като унищожа своето сърце, като погубя своя живот?

- Да! Това е единственият начин!

- Добре, така да бъде.

От джоба си извадих едно малко джобно ножче и пронизах сърцето си. Дълбаех все по-навътре и по-навътре, а пред очите ми минаваха толкова различни картини от моя живот и живота на другите. Тръгнах да вадя ножа, а с него извадих и сърцето си. Този път адът наистина изчезна и огледалото се счупи. Но странно... аз бях жива, а сърцето ми... то беше на ножа, но вече не биеше. Огледах се наляво-надясно, около мене нямаше нищо, бях останала сама с тишината. Тогава отново чух онзи ужасен глас.

- Забравих една малка подробност. Дори и да унищожиш ада и да изтръгнеш сърцето си, ти няма да умреш. Ти ще продължиш да живееш тук. На това място, това е твоето проклятие. Ти трябва да съживиш отново ада, иначе ще останеш в тази тъмнина до безкрай!!!

- Добре, така да бъде. Ще си стоя тук сама, не ме е страх нито от самотата, нито от тишината, нито от тъмнината, страх ме е единствено от Онзи ад! Ехоооо, тук ли си?

Но за съжаление гласът беше изчезнал и сега като се замисля, не ми беше толкова неприятен, защото той ми отвори очите за много неща. Благодарение на него разбрах, че понякога трябва да жертваме себе си, да жертваме гордостта си и дори самия живот в името на вярата, която има и нещата, в който вярваме, а аз определено вярвам, че всеки човек има нещо добро в себе си и винаги трябва да има право на още един шанс.

Времето си летеше, а аз стоях сам сама в мрака заедно с моите нови приятелки тишината и самотата...

- ДзЪн-ДзЪн-ДзЪн...

- Ставам! Стига си звънял, ставам! Лелеле, колко късно е станало, ще закъснея за училище.

Точно така, правилно разбрахте, аз наистина се бях върнала отново към живота. Е, питате се - „Как е възможно това?" Не забравяйте, че все пак и аз съм човек и имам право на още един шанс. Но това не значи, че все още не съм и дявола... Затова внимавайте, за да не издигна отново ада...