КОЙ ЩЕ ПЛАТИ НА ЕМИЛИЯ? - I ЧАСТ
/РАЗКАЗ В ДВЕ ЧАСТИ/
- Много го обичах, о, колко го обичах...! – прошепна жената с блага усмивка. Изглеждаше приятно уморена от всичките бързо прехвръкнали години, спокойна, ленива, малко високомерна, жена с благородно лице, добило цвета на отдавна излята, медна камбана. Била е много красива и сега дори настъпващата старост трудно похабяваше някогащните й момински черти.
- Израснахме заедно... на една улица, ние - в малка къщичка, той - в голям червен палат. Спомням си как ние, всичките им съседи, гледахме техните красиви карирани тенти над терасите, цветята, поставени в дълги саксии по первазите на прозорците, чакълестите алеи из двора, които през лятото поливаха с вода заради прахоляка. Всъщност, всичко си спомням. Баща му - строг, безмълвен, безупречно изгладен, студен като проходил паметник, майка му - ниска, подвижна, приличаше на сянка от преместен облак, подозрителна, с бистри очи и болезнено опъната назад коса. А най-добре си спомням неговото ли ...