На вратата на селския тотопункт се е появила бележка, обявяваща, че ударилият джакпота е пуснал фиша си тук. Тотаджийката се усмихва притеснено, гледайки как постепенно се насъбира тълпа. Хората горят от любопитство, което придава на очите им неестествен блясък. Някой техен съселянин е спечелил 6 милиона лева – това е събитието на десетилетието, ако не и на столетието.

  Селото е дало на света един професор и двама доценти, всичките отдавна покойници, има си и бизнесмен с не особено чисто съдебно минало и бивша манекенка, а вече и тотомилионер. Събитието е от изключителна важност за тази малка общност – в която на практика всички са роднини – още повече, че преобладаващата част от хората едва свързва двата края. Повечето са пенсионери с пенсии до двеста лева, но има и „богаташи”, даващи под наем стаи за туристи. За тях сумата от 6 милиона лева е нещо невъобразимо голямо.

  Хората се чудят кой е късметлията. Подпитват се един друг, шегуват се. Изтъкват, че е редно някое и друго милионче да бъде раздадено на живеещите постоянно в селото. Ами да, та това са адски много пари, нормално е да се направи благодеяние.

  Изведнъж проехтява вик: „Хей, кажи си, бе, няма да ти вземем парите!”. Неколцина избухват в смях, другите просто се оглеждат очаквателно. Чакат, но никой не си признава. Започва изграждането на теории. Кой, кой е човекът – това непременно трябва да се изясни. Тотаджийката бива затрупвана от въпроси, но всеки път само свива рамене, твърдейки, че не знае нищо. Стотици погледи се впиват подозрително в нея. Възможно ли е да не знае? Мислят, мислят и накрая стигат до извода, че е възможно. После един умен човек подмята, че е логично късметлията да не е сред тълпата, събрала се пред тотопункта. Хората започват да проверяват кои от играещите редовно тото ги няма в момента. Тотаджийката помага с ценна информация, но вариантите пак си остават десетки. После хората се разотиват, разочаровани. Мистерията си остава. Умникът обаче излиза с нова теория. Печелившите числа се знаят, а повечето от редовните участници играят с едни и същи числа – често пъти съвпадащи с рождените дати на близки хора. Започва се едно голямо проучване кой кога е роден. Заподозрените са неколцина, но никой не си признава. Алчната гадина се крие.

  Дните минават. Късметлията не е потърсил печалбата си. А крайният срок наближава. Нова бележка на вратата на пункта приканва късметлията да потърси печалбата си в Централата в София. Нима парите ще отидат на вятъра? Колко луд трябва да си, за да пропуснеш да си вземеш печалбата.

  Тогава на умникът му просветва. Селският луд – Гочо – той често пуска фишове. Освен това сред печелившите числа присъстват 16 и 21, а родители те му са родени съответно на 21 март и 16 септември. Той ще да е късметлията. Защо ли парите отиват винаги при хора, които нямат нужда от тях!

  Гочо е от кротките луди. Само се хили, на никого лошо не е сторил. Рядко приказва, а когато каже нещо, обикновено никой не го разбира. Живее сам в схлупена къщурка. Работи си в градината и гледа прасета  – от това се прехранва. Говори се, че на младини е учил висше в София. По време на следването си се влюбил в софиянка, която го водила няколко месеца за носа, а после го зарязала. Гочо се пропил, зарязал студентството и се прибрал на село. И с течение на времето, особено след смъртта на родителите му, дъската му съвсем се разхлопала.

  Селяните се съгласяват, че Гочо ще да е късметлията. През половин час наминават хора да го увещават да си вземе печалбата, като вежливо му предлагат да го закарат до София, ала той само се хили тъпо и продължава да си чопли градината. Мнозина му правят мили очички или изтъкват близкото си родство с него. В крайна сметка група юнаци му помага да си оправи оградата и да подмени изгнилите греди на покрива. Друга група юнаци една нощ нахлува в дома му и го пребива, но така и не успява да открие фиша. На другата сутрин Гочо пак се хили на съселяните си, но криво, защото устните му са подути и сцепени от побоя. Полицията така и не успява да открие престъпниците, нито пък фиша.

  Два дена по-късно става ясно, че някой е взел печалбата, само че този някой не е Гочо, защото Гочо не е мърдал от селото. Селяните са объркани, и ги е яд, че не са се облажили с по някоя и друга хилядарка.

  А в това време бизнесменът с не особено чистото съдебно минало вече е разпределил парите в няколко банкови сметки. Чуди се на късмета си – веднъж само пусна фиш и ето на, взе, че спечели. Радва се на печалбата, въпреки че той пари си има достатъчно – незаконно разработената от него кариера за мрамор е много доходоносна. Все пак ще си купи къща в Испания и ще подари на щерката апартамент в Лондон, където тя в момента учи мениджмънт. Смята и добро за съселяните си да направи. Ще изгради със собствени средства една хубава чешма насред мегдана, за могат всички, когато прежаднеят, да пият по една студена вода.