Декември е! Каква радост носи именно този последен месец от всяка година. Всичко наоколо е украсено, чувството докато вървиш, шофираш или просто си седиш на терасата вглеждайки, това което е пред теб, носи малкото позитивно кътче, което ти е липсвало именно цели 11 месеца. А всъщност, тогава си казвал/а, че ти е писнало от лампи, гирлянди и глупости, които оставят единствено боклуци и мръсотия. Сякаш всичко ти идва в повече, а когато се появи отново, това време от годината, за  което си жадувал/а вътрешно, сърчицето трепва, сякаш си спечелил от тотото или си някъде на ваканция. Декември, който ти се струва дълъг - само 31 дни, а всъщност минава най-бързо, защото най-чаканото винаги минава така. Ами това са празници - "Бъдни вечер", "Коледа", "Нова година", да не забравим студентския празник - 8 декември, деня, който чакат с нетърпение всички студенти. Толкова много приготовления просто за един ден, като миг. И какво е нужно за тези дни? Ще кажете, как какво? - семейство, приятели, близки или пък любов, здраве, щастие, късмет. Нали това е най-важното за един човек. Разбира се, че е най-необходимото да си здрав/а, защото без здравето няма да бъдеш щастлив/а, колкото и всичко около теб да е добре. Като казах семейство, се сетих за тези, които си нямат. Да, колко е тъжно да си сам, особено по празниците, да се чувстваш нехаресван, необичан, неоценен. Но най-лошото за един човек, който има семейство е, да изпитва всички тези чувства, все едно няма. Да бъдеш заобиколен от най-близките си, а умът да е някъде другаде, да имаш чувството, че си попаднал в училище, с хора, с които трябва да търпиш за даден период от време. И когато това време продължи прекалено дълго, преминавайки в ежедневни викове, крясъци, обвинения, че нещо не ти е наред, че вярваш в празници все едно си на 5 г., нима само децата трябва да вярват в духа на празника? Нали и ние сме тръгнали от деца, ние сме повярвали, защо трябва да губим детското в себе си, само защото сме пораснали и ежедневието ни е препълнено с работа, задължения и учене. Не мога да опиша вече какво е Коледа за мен? Когато видя всяка година за 1 път украса, аз започвам да вярвам, че по празниците всичко може да се промени , че доброто побеждава накрая. Нали именно така трябва да се сбогуваме със старата, за да посрещнем новата година. Обаче, това усещане бързо си отива, когато се прибереш в сивия дом, мястото където всичко е монотонно, постоянното чакане да дойде сънят, за да не чуваш нищо което си чул и си получил голяма доза - натовареност, да останеш сам/а със себе си, да се заредиш с малко спокойствие и топлина от топлата завивка. И когато дойде момента, някой твой приятел да те попита: "Украси ли, сложи ли елхата?" , какво да отговоря на такъв въпрос, да излъжа , че да, за да не разваля нечие настроение и да предотвратя някой спор, понеже би се получило разногласие или да кажа, че не желая да украсявам, защото нямам желание да празнувам, нито да идват тези празници точно сега, да гледам филми и как всички са щастливи или да виждам снимки в Фейсбук, Инстаграм на хора, които са се събрали, за да празнуват, неща които се случват последните няколко коледни дни и нови години. Колко тъжно! Когато нямаш хора до себе си, ти се чувстваш сам, а когато имаш хора, с които да споделиш радости и веселие, се чувстваш жив. Но когато не успееш да стигнеш едногласие с хора, които никога не те разбират, пропускат най-важните ти моменти, проявяват агресия и постоянно заповедническо поведение, тогава колкото и да са около теб, ти се чувстваш още по-сам/а, още по-неразбран/а, иска ти се да си на някое спокойно местенце, дори и сам/а, за да продължиш напред без да имаш доза напрежение. Добре, да се върна на първата си мисъл, а именно заглавието - "Коледа е не просто празник, тя е усещане", ами така е, празника си е празник - идва и си отива, също както рождения ден, от нас си зависи дали ще се превърне в усещане или ще бъде като всички останали дни през годината. Май е време да приключвам и бих добавила просто: "обичайте се", няма нищо по-хубаво да сте част от едно цяло, дори цялото да е само вашата компания. Намирайте време за хората, които ви липсват, не чакайте друг да ви търси винаги първи, или само да ви губят времето за услуги. Търсете разковничето във всеки, а именно човека. Весели празници!