Това е разказът, който пратих за коледния творчески конкурс на потър-мания с тема: "Коледният дух в света на Хари Потър"

И не спечелих нищо...

- Сивиръс – каза гласът в мрака.

Снейп отвори очи. Над себе си видя усмихнатото лице на Дъмбълдор.

- Дъмбълдор? Какво става, мислех, че сте мъртъв?

- Разбира се – Каза Дъмбълдор – Ти също си мъртъв. И трябва ли всяка сутрин да минаваме през това? Хайде ставай. Днес е Коледа!!!

Дъмбълдор, още по халат, излезе от стаята. Снайп остана да лежи в двойното легло, което деляха с бившия директор на Хогуортс.

След малко стана, свали розовата пижама, подарена му от Дъмбълдор и облече магьосническата си мантия. След това отиде до масичката под прозореца и отвори златната кутийка, която беше поставена там. В нея той държеше билета, позволяващ му да излезе на Коледа за един час в света на живите. Това беше наградата му от годишния следсмъртен поетичен конкурс, но Снейп нямаше намерение да го използва. Щеше да го подари и за пръв път от много години беше сигурен, че постъпва правилно.

Изведнъж кожата му пожълтя още повече. Билетът го нямаше…

Лорд Волдемор видя къщата на Потърови. Цялата беше украсена с мигащи лампички.

Волдемор се промъкна и погледна през прозореца. В стаята имаше две маси. На едната седяха децата, а на другата възрастните. Там бяха Момичето на Уизли, малоумният й брат, рошавата многознайка и, разбира се, Потър.

- Момчето, което ще умре – каза Волдемор и се засмя.

Но времето му беше ограничено. Не само заради наполовина изтеклия час, ами и защото Снейп и Дъмбълдор скоро щяха да открият, че билетът липсва и да разберат кой го е използвал, за да излезе.

Друг проблем беше това, че на изхода не позволиха на Волдемор да си вземе магическата пръчка. Глупаво щеше да е от негова страна да влезе невъоръжен в къща, пълна с магьосници. Трябваше му план.

Волдемор се огледа и забеляза, че по улицата се движат много мъгъли, преоблечени като белобради старци с червени дрехи.

Волдемор се усмихна, взе една греда от градината на Потър и последва един от червените старци. Имаше страхотна идея…

На вратата се почука.

- Аз ще отворя – каза Хари и стана от масата. – Сигурно Мишо и Луна са си забравили нещо.

Когато отвори входната, навън видя кльощав мъж с прекалено широки червени дрехи, увиснала изкуствена брада и червени очи.

- Дядо Коледа?! – попита Хари.

- Да, аз съм - каза дядото, който всъщност беше маскираният Волдемор.

Хари обаче не знаеше това и много се зарадва.

- Значи си получил писмото ми? – попита той.

- Ами… да… - каза Волдемор.

- Защо идваш чак сега?

- Успах се – каза Волдемор и се почеса по главата, сърбеше го от шапката.

- Но аз ти пратих писмото преди 3 години!

- Ами… - Волдемор не знаеше как да отговори.

- Хайде, не се притеснявай, влизай – покани го Хари.

Волдемор влезе в къщата, усещайки, че идеята му не е била особено разумна. Планът беше да се направи на заблуден мъгъл, да помоли Хари да го упъти и, когато излязат на улицата, да го нападне, да вземе пръчката му и да го убие.

Хари го заведе в трапезарията, където семейството му и семейството на Рон вечеряха.

- Виж, Джини, Дядо Коледа е тук. А ти твърдеше, че не съществувал!

- Здрасти – каза Волдемор и намести изкуствената си брада.

Джини беше много изненадана, но бързо се изправи и каза:

- Заповядай, Дядо Коледа, хапни с нас.

- Ами аз… - започна Волдемор, но Хари го прекъсна:

- След малко, Джини, сега искам да поговоря с него насаме. Ако нямаш нищо против, Дядо Коледа.

- Не, напротив – каза Волдемор и се усмихна. Все пак щеше да остане с Потър насаме.

Хари го заведе в една малка стая в дъното на коридора и Волдемор със задоволство забеляза трепкащото синьо сияние по стените, което показваше, че на стаята е направено звукоизолиращо заклинание. Така Потър нямаше да може да повика помощ.

- Заповядай вътре – насърчи го Хари. – Това е кабинетът ми.

Волдемор влезе, чу как вратата се затваря, а след това и гласа на Потър:

- Инкарцерус!

Около тялото на Волдемор се появиха няколко дебели въжета и той падна на земята с очи насочени към пода.

- Как ме позна, Потър? – попита той.

- Моля? Нали ти ми се представи. Ти си Дядо Коледа, нали?

- А… да, да! Аз съм! Но защо ме завърза?

Волдемор усети крака на Хари, който го обърна по гръб. Сега виждаше Потър, който държеше голяма тояга в ръката си. Вече не изглеждаше толкова щастлив и добродушен.

- Ще ти кажа защо, старче… Заради 10-те години, през които не се появи.

Аз си седях затворен в миризливия килер под стълбището и всяка Коледа се надявах да се сетиш за мен, да ми подариш нещо или поне да дойдеш и да поговориш с мен. И всяка Коледа виждах как Дъдли е затрупан с подаръци, а за мен оставаха виковете и обидите. Нито веднъж не дойде, колкото и добре да се държах. 10 години!!! Сега ще опитам да ти покажа как горе-долу се чувствах през тези 10 години.

И Хари стовари с всички сили тоягата върху краката на завързания Волдемор.

Болката беше несравнима и всеобхватна. Волдемор най-сетне разбра как се чувства човек, измъчван с круциатус. Хари Потър отново замахна с тоягата и удари Волдемор по рамото. След това отново, но този път по лицето.

Волдемор усети как устата му се пълни с кръв и изкъртени зъби. През това време Хари крещеше:

- 10 години!!! Така се чувствах всяка Коледа. Всяка Коледа се давех в болка, изгарях в унижение, топях се в завист.

В този момент една червена лампа на тавана започна да мига.

- Джини е пред вратата. Сега ще й отворя, но искам ти да мълчиш!

Хари отиде и отвори вратата.

- Здрасти, Джини – каза той и опита да прикрие с тялото си гледката отзад. Но Джини успя да види.

- Хари, защо Дядо Коледа лежи завързан на пода и се дави в кръв?

Хари се обърна, погледна гърчещата се фигура на пода и каза:

- А, това ли. Ами… играем на една игра.

Джини пак погледна пребитото тяло и каза:

- Ясно, същата игра, която играхте и с Феята на зъбките.

- Точно така! Ти май имаш нещо да ми кажеш?

- Да, двама мъже преоблечени като Дядо Коледа искат да говорят с теб. Било спешно.

- Ей сега се връщам – каза Хари на завързания Волдемор и отиде при входната врата. Там го чакаха, точно както беше казала Джини, двама високи мъже, преоблечени като Дядо Коледа. Когато видя Хари, единият от тях каза:

- Хари, здравей отново!

- Кой си ти? – попита Хари?

- Ох, извинявай – каза човекът. – Не ме познаваш заради брадата.

Той свали изкуствената си брада и отдолу се показа истинската брада на Албус Дъмбълдор.

- Професор Дъмбълдор? Мислех, че сте мъртъв!

- Да, Хари – засмя се Дъмбълдор, - казваш ми го всеки път, като се видим. Аз и професор Снейп – Дъмбълдор посочи човека до себе си, - сме пратени, за да върнем в света на мъртвите един избягал обитател – Лорд Волдемор.

- Лорд Волдемор е жив?

- Да, Хари. Всяка година един обитател на отвъдното получава право да се завърне за един час тук. Тази година победителят беше професор Снейп, но Волдемор открадна и използва билета му. Часът скоро ще изтече, така че Волдемор всеки момент ще опита да дойде тук и да те убие. Освен, ако вече не е дошъл?

- Не – каза Хари – Тук сме само аз, Рон, семействата ни и Дядо Коледа.

- Интересно – каза Дъмбълдор – Аз си мислех, че Дядо Коледа не съществува.

В този момент на вратата се почука, Хари отвори и за своя изненада видя дебел мъж, облечен в червени дрехи с абсолютно точен размер и със съвсем истинска брада.

- Това е той – викна Хари и извади магическата си пръчка. – Това е Лорд Волдемор!

Джини изпусна чиниите, които носеше, Хърмаяни изпусна книгата, която четеше, Рон почти спря  да яде, а децата се разпищяха. Само малкият Джеймс използва момента, за да се изпишка в ъгъла на стаята.

Снейп и Дъмбълдор също извадиха пръчките, които им бяха дали, за да върнат Волдемор.

- Какво говориш – попита новопристигналият старец. – Аз съм Дядо Коледа, идвам защото ти ми писа преди 3 години.

- А защо идваш чак сега?

- Защото ти не спря да ме чакаш. Това е стандартната процедура, мога да се явя на някого, само ако ме чака три години след като ме е повикал. Много хора губят вяра след първата.

- Съжалявам – каза Дъмбълдор.

- Не! – викна Хари – Той ни лъже! Истинският Дядо Коледа е на пода в кабинета ми, пребит почти до смърт. Докажи ми, че си истински?

- Виж ми шейната с елените навън! – проплака старецът. – Виж чувала с подаръците! Дръпни ми брадата!

- Това нищо не доказва – каза Хари. – Как да го върнем обратно?

- Трябва да го убиеш – каза Снейп. – Така ще се върне в Отвъдното, а малко след него ще изчезнем и ние.

- Аз може ли да му дръпна брадата? – попита Дъмбълдор.

В този момент стаята се изпълни с ярка светлина и на около метър и половина във въздуха се появи ниско голо същество, което беше толкова дебело, че тлъстините му се спускаха надолу като дебела мазна пола и пречеха да се види дали поне носи гащи.

- Здравейте – каза съществото – Аз съм коледният Дух!

- Защо си толкова дебел? – попита Хари.

- Защото хората извратиха коледата и аз станах изроден и грозен дух. Какво ли не чудовищни дела по Коледа съм търпял, но няма да позволя да помрачите този празник като убиете Дядо Коледа.

- Но това е Волдемор – каза Хари.

- Не, Хари Потър, човекът в кабинета ти е Волдемор, който дойде, за да те убие. Толкова ли сте слепи всички? Волдемор не можа да прости на Хари, Хари не можа да прости Дядо Коледа… Не бива така! Коледа е празник на любовта, прошката и доброто.

- И на Дядо Коледа – каза Дъмбълдор.

- Не! – разяри се духът. – Дядо Коледа няма нищо общо с това. Коледа е празник на един велик човек, който даде живота си за целия свят!

- Аз ли? – попита Хари.

- Не ти! Говоря за Исус Христос!

В този момент откъм вратата се чу глас:

- Хе-хе. Да не би някой да каза… Исус Христос?

И в стаята влезе самият Исус Христос, следван от тълпа почитателки, които крещяха:

- Благослови ме, Исусе, благослови ме.

- Не се плашете, чеда мой, хе-хе, – каза Исус, свали черните си очила и им намигна – Ще има благословии за всички.

След това затвори вратата, оставяйки почитателките си навън.

- Исусе! – каза Дядо Коледа.

- Дядо! – викна Исус и го прегърна.

- Какво прави баща ти? – попита дядото.

- Нищо, както обикновено.

- Да, той или нищо не прави, или унищожава света.

Исус се обърна към останалите и каза:

- Какво има за вечеря? Или ще трябва да направя някое чудо, хе-хе.

- Ние трябва да си тръгваме – каза Снейп и свали червената шапка и брадата. – Трябва да се връщаме в Отвъдното.

- Няма за къде да бързате – каза Исус. – Аз съм управителят, хе-хе.

След това без никой да го е канил влезе в трапезарията, седна на масата и започна да се храни.

- Исус се държи доста надменно – прошепна Джини на Хари, но Христос явно я чу, защото вдигна едната си ръка и каза:

- Хей, тия дупки не са ми за красота. Въпреки, че ще е готино да сложа някакви обеци или нещо такова, хе-хе.

- Хайде на масата! – каза коледният дух и полетя натам, след него се настани и Дядо Коледа. Домакините останаха пред вратата на трапезарията, твърде шокирани за да направят каквото й да е. С изключение на Рон, който изобщо не беше прекъсвал вечерята си.

- Хайде, идвайте – подкани ги Исус и всички седнаха на масата.

- Някой липсва – каза духът, плесна с дебелите си ръце и на последния свободен стол се появи Волдемор, все още завързан и с фалшивата брада, напоена с кръв, на лицето си.

След това настана неловко мълчание прекъсвано само от мляскането на Рон и смеха на Исус Христос, докато по едно време Дядо Коледа не извика:

- Ох!

- Трябваше да проверя – каза Дъмбълдор, който тъкмо беше дръпнал брадата на стареца, и всички се засмяха. Дори Волдемор леко се усмихна и един зъб се търкулна в чинията му.

След това започнаха оживени разговори, много шеги и страхотните ястия приготвени от Пишка, домашното духче на Хари и Джини, на което те, по настояване на Хърмаяни, плащаха по 3 гелеона месечно.

Само Снейп остана мълчалив през цялото време. И докато Исус разказваше неприличен виц за себе си и Мария Магдалена, Снейп се възползва и се измъкна от стаята.

Хари обаче знаеше вица, така че вниманието му не беше изцяло отдадено на Христос, който беше изключителен разказвач. Той видя как Снейп напуска стаята и реши да го последва.

Откри бившия си учител на двора, до окървавената греда с която Волдемор беше убедил мъгъла да си даде костюма. Снейп беше паднал на колене в снега и плачеше.

- Снейп… Сивиръс – каза Хари.

Снейп бързо се изправи, обърна се и викна:

- Какво искаш, Потър, защо не ме оставиш на мира.

- Просто исках да ви кажа… всъщност исках да ви се подигравам, но, след като ви видях да плачете, реших да ви кажа, че… благодаря.

Снейп помълча, след това каза:

- Не съм правил нищо заради теб, Потър. Всичко беше заради…

- Заради майка ми, знам.

- Всъщност щях да кажа заради парите, защото в Хогуортс плащат доста добре.

- По-добре отколкото в Азкабан, със сигурност. – каза Хари.

Снейп се обърна с гръб към него и тихо каза:

- Всъщност да, през цялото време мислех за Лили. За майка ти. Дори бях решил да подаря часа си живот на нея, за да сте заедно поне за кратко. Но Волдемор провали всичко.

- Да, той има навик да прави така – каза Хари.

Снейп не проговори повече и Хари реши да си ходи, но после промени решението си. Изтича до Снейп и го прегърна.

Професорът се вцепени като дъска и не отвърна на прегръдката.

- Знаеш ли, Потър – каза той след малко. – Мисля, че си прекарвал твърде много време с професор Дъмбълдор…