Колко въпроса събира една салфетка?

Това ли е? Изгаряща прегръдка, безпаметен миг, застинал само в няколко секунди. Искра, пожар, не, експлозия! Само аз и тя. И две тела.
Красота, страст, буря, апотеоз.... и НИЩО. Край .
Къде съм аз, къде е Тя? Къде е чувството извън плътта? Празнота. И аз се нося в нея... Къде е Тя? Кога я изгубих? Дали я имах? Какво имам сега? Поредната лъжа. И... о, колко жалко! Колко просто! Така ли е устроен света?
Защо не мога да Я открия? Защо другите не Я виждат? Аз като тях ли съм? Дали искам техния живот? Защо се отричаме от Нея? Защо Й търсим други имена? Дали искам такъв живот?
Къде правим разликата между порива и нуждата на сърцето? Защо Й обръщаме гръб?
Защо Я материализираме?
Защо Я опростяваме и усложняваме? Защо градим оправдания, за да Я отхвърлим?
Защо тези, които Я търсят, не Я намират?
Прогонихме ли Я, или Я трансформирахме в нещо масово?
Обезличихме ли Я?
Така по-щастливи ли сме? По-истински ли се чувстваме, потопени в моментността, водени от порива, влачени от страстта?!
Докъде ни доведе лидерството на разума и диктатурата на времето?
Нима Тя не ни различаваше от всичко останало на света, също като разума?
Толкова ли не ни е нужна, толкова ли е опасна, страшна?
Защо Я превърнахме в отживелица?

Още търся отговори на тези въпроси. На някои вече съм намерил отговори, на други предстои да отговоря. Нека не търся отговорите сам!
Защо се опитваме да отхвърлим любовта от света, от нас? Както и света, така и ние Й принадлежим и Тя на нас!