Командировка 1
Произведение от няколко части
-
472 2 7Проза » Разкази
-
398 3Проза » Разкази
Звънна мобилният ми телефон.
- Как си, мила? Скучаеш ли без мен?
Беше мъжът ми.
- Не, не скучая. Гладя и после ще мия купчина чинии. Как да съм?
- Малко сърдито звучиш…
- Не, нищо ми няма. Как са при теб нещата? Успя ли да убедиш японците за тази инвестиция?
- Много добре върви всичко! Утре ще подпишем и се връщам при теб. Знаеш колко мразя командировките!
- Поздравления! – с престорена радост казах аз и затворих телефона.
Бавно дръпнах от цигарата си и се отпуснах на стола, после протегнах ръка към чашата със скъпо вино и погледнах мъжа срещу мен. Той се усмихна мълчаливо.
Намирахме се на терасата на ресторант „Авеню“, която предоставяше прекрасна панорама към светлините на града. Хората наоколо се забавляваха и се любуваха на красотата и романтиката. Но аз виждах светещите точки замъглени, защото очите ми се бяха навлажнили.
Погледнах часовника си. Оставаха пет минути до девет.
Загасих фаса в пепелника.
- Хайде, ето ги там в ъгъла! – нервно казах аз и се изправих.
Хванах кавалера си под ръка, вдигнах главата си и запристъпвах бавно. Бях избрала най-тясната и разголена рокля от гардероба си и бях обула най-високите си токчета.
Приближавахме целта си и усетих, че цялата треперя. Още миг и щяха и те да ни забележат. На масата отпред бе седнал мъжът ми, но „японката“ до него бе твърде висока.
И твърде руса.
И се казваше Десислава…
(Следва продължение)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ф Ф Всички права запазени
