Всичко започна с това, че предишната вечер, докато подреждах багажа на съпруга си за командировка в провинцията, от ресторант „Авеню‘ се обадиха да потвърдят резервацията му за девет часа на следващия ден. Много съжалявали, че първоначално му били отказали, но тогава нямали представа, че ставало въпрос за госпожа Десислава. Извиниха се още няколко пъти и разговорът приключи. Не отдадох особено значение на това, вероятно в страната имаше много ресторанти с името „Авеню“. Десислава сигурно бе някоя колежка, с която щеше да пътува, аз познавах само малка част от колектива на фирмата им.
Но около три часа през нощта се събудих и нещо ме глождеше. Реших да проверя какви ресторанти имаше в Сливен. Или пък беше Шумен? Прецених, че не бе много удачно да събудя съпруга си по това време и да го попитам в кой град точно отиваше. Станах и включих компютъра. Въведох в търсачката телефонния номер, от който бяха потвърдили резервацията и резултатът ме блъсна като бърз влак.
Беше тук, в София.
Не помн ...