Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – между съня и раелността. Това беше единственото състояние, в което се чувствах в безопасност.
За съжаление вече бях твърде далеч от съня, и единственото спуснатите ми клепачи ме предпазваха от реалният свят.
Усещах че грубата корица на „Война и вир” се бе впила в слепоочието ми. Чувството беше твърде неприятно за да ми позволи още бягане от реалността.
Станах от леглото ми, което приличаше повече на орлово гнездо отколкото на тийнейджърско легло. Десният ми глезен се бе оплел между юрганът и чаршафът. Косата ми беше в безвъзвратно непокорен вид. Е, събуждала съм се и по-зле.
Погледнах през прозорецът на стаята ми, който беше с южно изложение. Нещо твърде неприятно за мен, понеже гледаше към балк ...