Копнея те
Вълчи огън. Като дихание на миди. Като потрес. Като свян.
Издишано-горчиво ще зачакам. Мечтае ми се... Искам да настръхвам... от глад за пътища, за нелогичности. Обременена съм от тежестта на позите. От сблъсъка с поредния им псевдо-храм.
Тази вечер ще танцуваме ли? Нека завалят игли. Копнея те. Ще си поръчам в теб да видя вопъла... като копринена въздишка с дъх на теменужки.
Ще се завия с мехурчетата на душата ти. Защо да търсим общото? Чарът е в различности. Би ли ме докоснал с близостта си?...
Пилея те. И ти събирам останките. Уж исках да те запазя, а пък... Искам да целуна клепачите ти.
Ще ти подаря чадър да се пазиш. Че чувствата днес са дъждовни. И цапат. В засрамено червено. И се разбягват.
Рамкирам те. И те милея. Ела да те срещна с очите си. И да видя красотата на твойто море... Мечтае ми се... седнала до някой друг. Искаш ли да седнем заедно? И да си пращаме душите в писма?
Колко боса съм тази сутрин! И странно весела. Колко близко те чувствам!Несресано...
Искам да целуна клепачите ти. И да те отпратя. От страх да не си тръгнеш сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
