Стоян беше на полето и изпълняваше „служебните" си задължения. Той беше овчар от близо двадесет години, неговият живот бе тук, на село, сред животните. Тази работа му харесваше, беше свикнал толкова много с нея, че едва ли би работил нещо друго. Но самотата бе най-лошото нещо в живота му. Тук, в това село, не се случваше нищо, винаги виждаше едни и същи хора, едни и същи неща. Младите жени и мъже напускаха селото и се задомяваха по другите краища на страната. Всичко бе потънало в една нетърпима летаргия. До ТОЗИ ДЕН! На този ден в полето се случи нещо изключително, невероятно, нещо, което промени до известна степен живота му.

 Около обяд, някъде от запад на небето се появи един доста странен обект. Не беше нито самолет, нито военен хеликоптер от едно недалечно поделение. В началото приличаше на светлинна небесна точка, но когато се приближи, Стоян видя, че формата му бе елипсовидна. Изведнъж ускори ход, като се движеше към него. След малко застана на едно място, някъде над него, може би малко встрани. Но все пак се намираше на голяма височина.

 Радиото, което Стоян вземаше със себе си, почна да дава смущения, а овцете, които пладнуваха мирно под сянката на едно дърво, изведнъж се изправиха и започнаха да се озъртат неспокойно.

 Небесното тяло започна да се спуска към земята! Сега Стоян видя, че то не бе обикновена светеща елипса, а сега се оформиха множество правилни линии. Видя четири различни по големина кръга, изпълващи корпуса на това незнайно тяло. Овцете се разбягаха напосоки, което бе доста изненадващо, имайки предвид, че никога сама овца не се отделя от стадото. Но в случая всяка една побягна в различна посока. Той нямаше намерение да гони всяка една поотделно. Радиото на Стоян съскаше с променливи тонове. Изведнъж усети главоболие и ужасно бучене в ушите. Тялото се спускаше, ставаше все по-голямо! Изведнъж спря на едно място! Беше доста голяма елипса, в която бяха вписани четири кръга с различни цветове - розов, син, бял и зелен. Кръговете започнаха да се въртят! Тялото отново започна да се спуска. Сега видя, че то не се намира над него, а леко встрани. Но колкото повече се спускаше толкова по-голямо ставаше. Стоян видя, че размерите му бяха два или три пъти по-големи от "Боинг"-а, който бе видял преди две години. Кацна върху близките жита. От корпуса му се подаваше много силна светлина. Стоян тръгна към огромното тяло. Беше забравил за овцете. Главата му бучеше силно. Помисли си, че вероятно това е някакъв извънземен космически кораб като тези от фантастичните филми.

 След малко космическият кораб отново започна да се издига във въздуха. Стоян вече наближаваше житата. Огромното тяло се издигна на около двеста метра височина, постоя там няколко секунди, след което се стрелна някъде на запад. Стоян стоеше като хипнотизиран. Бученето в главата му бе спряло. След малко тръгна към мястото, където беше кацнал корабът. Видя, че житата бяха утъпкани под формата на четирите въртящи се кръга.

  След три дни четеше в един всекидневник как в житата на селото се образували житни кръгове. Това бил необясним феномен, появяващ се в житата и досега никой не е открил на какво се дължи това. Дойде му на ум да разкаже какво е видял, но след това реши, че няма смисъл - никой не би му повярвал, а и може да го помислят за луд.