Мразовит обяд, Велики четвъртък е. Пред пекарната на улица "Иван Асен" се вие опашка от хора.  Яйцата са боядисани и сега всички се замислят за другата важна част от празничния обяд - козунака. Късметлии са тези, които са вътре на топло в пекарната, останалите мръзнем под дъжда. Едрите капки сякаш размиват и годините. Неусетно разговорите се пренасят от измиването на прозорците към детските години на побелелите днес деца. Отдавна пак са се редили пред фурната и то не само за празничния хляб, а за всички други печива – баница, месо... "Царевец" е бил дом на сладкарница "Пролет", ресторант за раци и скара, млекарницата на бай Димитър. София е била малък град, едва 300 000 души. Павираните улици са били подреждани от умели майстори, които днес трудно можем да открием.

  В спомени и приказки неусетно идва и нашият ред на опашката. Поемаме развълнувани козунаците, ароматът им изпълва въздуха със сладко ухание, дъждът и студът отново ни обгръщат и неусетно се вливаме в потока от хора. Традициите сега и преди ни сплотяват.