13.09.2016 г., 20:31

Криеница

831 0 0

Изтичах в спалнята и затръшнах вратата зад гърба си. Не можех да го видя, но знаех че е някъде тук. Опитваше се да се скрие от мен. Очевидно знаеше какво ще се случи ако го открия.
–Хайдеее, Тоомиии! Излееез момчеее. Всичко ще е наред.
Паднах на колене и надникнах под леглото. Нямаше го. Отново се огледах внимателно из стаята. Вратата на гардероба беше леко притворена.
„Спипах те!“
Приближих се на пръсти и бавно отворих едното крило.
–Ето те и теб.–усмихнах му се насреща аз.
Бе свит в единия ъгъл. Очите му бяха изпълнени с ужас. Дааа. Знаеше какво ще последва, но явно паниката го бе превзела и дори не помръдна. Пресегнах се към него и го сграбчих с две ръце. Той отвори широко уста и заби малките си зъбки в китката ми. Болка прониза лявата ми ръка. Чувствах как гнева напира в мен и скоро ще се излее с все сила.
–Тооом! Достатъчно!- изкрещях в лицето му.– Ще те изкъпя и точка по въпроса. Глупава котка!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...