13.09.2016 г., 20:31

Криеница

836 0 0

Изтичах в спалнята и затръшнах вратата зад гърба си. Не можех да го видя, но знаех че е някъде тук. Опитваше се да се скрие от мен. Очевидно знаеше какво ще се случи ако го открия.
–Хайдеее, Тоомиии! Излееез момчеее. Всичко ще е наред.
Паднах на колене и надникнах под леглото. Нямаше го. Отново се огледах внимателно из стаята. Вратата на гардероба беше леко притворена.
„Спипах те!“
Приближих се на пръсти и бавно отворих едното крило.
–Ето те и теб.–усмихнах му се насреща аз.
Бе свит в единия ъгъл. Очите му бяха изпълнени с ужас. Дааа. Знаеше какво ще последва, но явно паниката го бе превзела и дори не помръдна. Пресегнах се към него и го сграбчих с две ръце. Той отвори широко уста и заби малките си зъбки в китката ми. Болка прониза лявата ми ръка. Чувствах как гнева напира в мен и скоро ще се излее с все сила.
–Тооом! Достатъчно!- изкрещях в лицето му.– Ще те изкъпя и точка по въпроса. Глупава котка!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...