Криеница

Изтичах в спалнята и затръшнах вратата зад гърба си. Не можех да го видя, но знаех че е някъде тук. Опитваше се да се скрие от мен. Очевидно знаеше какво ще се случи ако го открия.
–Хайдеее, Тоомиии! Излееез момчеее. Всичко ще е наред.
Паднах на колене и надникнах под леглото. Нямаше го. Отново се огледах внимателно из стаята. Вратата на гардероба беше леко притворена.
„Спипах те!“
Приближих се на пръсти и бавно отворих едното крило.
–Ето те и теб.–усмихнах му се насреща аз.
Бе свит в единия ъгъл. Очите му бяха изпълнени с ужас. Дааа. Знаеше какво ще последва, но явно паниката го бе превзела и дори не помръдна. Пресегнах се към него и го сграбчих с две ръце. Той отвори широко уста и заби малките си зъбки в китката ми. Болка прониза лявата ми ръка. Чувствах как гнева напира в мен и скоро ще се излее с все сила.
–Тооом! Достатъчно!- изкрещях в лицето му.– Ще те изкъпя и точка по въпроса. Глупава котка!