След полунощ отново ме събуди тази музика и дълго време се чудех откъде идва. Отначало ми се стори, че идва някъде отгоре, после се сетих, че горе няма никой, защото обитателката отдавна бе починала и етажът e съвсем празен. И все пак ситуацията се повтаряше, защото неизменно прозвучаваха акордите - почти всяка нощ - и чувах на сън кънтенето на тишината. Но когато се събуждах, откривах неизменно, че няма никой и се мяркат само парчета от някакъв угаснал спомен. Постепенно събитията се възстановяваха и започнаха да се подреждат фрагменти на някаква излиняла картина - загубила се зад периферията на спомена. Отначало ми се мярна силуетът на едно съвсем дребно хлапе, което щъкаше из коридорите на старата къща, а после установих, че това хлапе съм аз. Как успях да се върна толкова години назад - нямам представа, но още тогава моята леля, при която бях на гости, забеляза, че се заслушвам в музиката и ми обясни, че на пианото e графиня Дренска. Още не бях в състояние да проумея какво е то тов ...