Разказ от Генка Богданова
Дъждът кротко потропваше по стъклата. Беше ситен пролетен дъжд, за който земеделците казваха, че е дар от Бога за посевите. Но Ивана никак не му се радваше, защото покривът на старата им къща отново беше протекъл около комина и ръждиво-черното петно на тавана се беше втренчило в нея като дяволско око и сякаш й се подиграваше: „ Ха, да те видя този път, как ще ме изстържеш и заличиш!”
За кой ли път мъжът й се опитваше да спре течовете с подръчни материали. Но керемидите бяха толкова стари и чупливи, че щом се качеше на покрива, колкото и да внимаваше къде и как стъпва, течове се появяваха на нови места.
Ивана кърпеше вълнените чорапи на мъжа си и често поглеждаше навън. Беше време за обяд, а Петьо още не се беше върнал от училище. Чакаше го да се върне, за да изпрати по него обяда на болната си майка. Най –после пътната врата се хлопна и синът й притича през локвите на двора, остави разтворения мокър чадър на верандата и влезе в топлата стая. Хвърли ученическат ...