Кулинарна депресия

                                     / по истински случай /

И такава ли има? Налага се да започна по-отдалече.

Почти цял живот посветих изцяло на професията си. Имах такава възможност, защото мъжът ми се пенсионира на 50 години и , като грижовен съпруг се отдаде на домакински дейности – пое пазаруването  и готвенето. И откровено казано, получаваше му се добре. Едно ястие никога не си приличаше следващия път, имаше и търпение, и въображение. Бях облагодетелствана  в това отношение цели 20 години. И естествено, дори малкият ми опит и знания в готвенето бяха забравени.

Но съдбата реши да промени хода. И той – мъжът ми,  отиде, както се казва, на по-доброто място.  По необходимост се наложи да се справям с цялата непозната за мен  битова дейност. Не знаех къде се плаща тока, кои магазини да предпочитам, да не говорим за готвенето. 

Оказах се, вероятно поради смяна на обстоятелствата и стресът, с доста болести. Трябваше да започна да се храня  според определена диета. За период от около три години изпаднах в анемия, вероятно бях прекалила с диетата. Поради желязо-дефицит спях по 2-3 денонощия, ставах само малко да хапна и пак потъвах в сън. Тъй като, през предишните години, бях доста дейна, това бездействие ми се отразяваше зле и не ми допадаше.

В един момент реших да се взема в ръце. Заедно с неволята, щяхме да се борим за предишния ми действен живот.

Влязох в интернет – информация , организация, списъци, подбор на храни и рецепти, опити, успехи  и провали и т.н.

От дете не обичах лук в ястието. Тогава си мислех, че когато порасна няма да слагам лук в манджите. Обаче, след като разбирах ползите от определени храни,  започнах да харесвам даже миризмата на запръжката.

Но всичко по реда си. Отначало си изградих терапевтична стратегия. После прецизирах различни тактики. Например - когато трябваше да готвя си пусках  любима музика, слагах си хубава кухненска престилка, включвах по-силно осветление. От време на време си купувах нови, модерни кухненски прибори – подмених изтърканата дървена лъжица, купих си и дървена лопатка, макар че не ми беше ясно предназначението й,  хубава, нова тенджерка, според диаметъра на котлона и други дребни кухненски прибори, удобни и красиви. Сдобих се дори и със сладкарска пинцета.

Постепенно овладявах кулинарните знания – видове  храни, видове ястия, видове обработка на храната, например разлика между яхния и плакия и т.н. А за подправките  да не говорим, освен дафинов лист на картофи, всичко  друго ми беше непознато. И интересно.  За всяко ястие имало подходящи и неподходящи подправки. По едно време разбрах, че количеството им също има значение и не трябва да се прекалява с него, защото започва да горчи, нито с бройката  на различните подправки.

Отначало се усъвършенствах в няколко любими супи, няколко основни и няколко десерта. После салати, предястия , разядки, закуски и т.н. По-късно се ориентирах към аламинути и бързи рецепти. Подбирах и клипове на добри  и опитни готвачи.

Кулинарията се оказа по-голяма от океан. Ставаше ми все по-интересно. И успехите на закъсняха. Важното беше, че ястията все повече започваха да ми харесват, т.е. можеха да се ядат.

Най-после усетих, че съм излязла от депресията. Не било трудно , при добро желание, търпение и последователност всичко се подреди. И така, проблемът беше преодолян.

А на вас – успехи и -  да ви е сладко!