Усещаше влага в десния си крак. Вървеше може би повече от час, два или дори десет - нямаше представа. Мракът бе разкъсван от слабата светлина на мъждукащи улични лампи. Бе студено, а силният вятър правеше разходката още по-неприятна.
Той живееше в този град откакто се помни, а никога не бе виждал тази част от него. Нямаше и представа как е стигнал дотук. Но в момента вниманието му бе заето от една стара табела. Това бе по-скоро ръжда, отколкото табела, но все пак на нея се различаваше надписът
кв. Забравник
Нашият герой едновременно се усмихна и се намрази поради факта, че никога не бе чувал за този квартал, а живееше в този град от години.
Той подмина табелата и пое по тесен павиран път. Обърна внимание на паветата - някои бяха цветни и отразяваха слабата светлина, други бяха черни и сякаш излъчваха мрак. На места имаше огромни дупки, които се налагаше да заобикаля...
- Туп - загледан в краката си, той неочаквано се блъсна в някого.
- Хей, внимавай къде вървиш, приятел! Към него се об ...