Горещо...
Слънцето няма никакво намерение да прилегне кротко зад баирите и... пече ли пече...
Прахоляка от неизмитите от пролетта улици залепва по кожата. Работния ден за повечето от нас е приключил и главната улица е най-оживеното място.
Пък и как не - всичко се движи между пазара и „универмага"...
Кафенетата, наредени като в шпалир от двете страни на улицата, са пълни от преди час. Но аз съм решила съм, че е ден за пазаруване и не ми остава нищо друго, освен да поема в потока към пазара. Там винаги е интересно, всичко кипи... Уморените и оттегчени продавачи бързат да приключат деня, а купувачите да пълнят мрежите и всички с мисълта да се доберат до така желаната чаша ледена бира...
Обиколката на сергиите със зеленчуци минава по познатия път, на ръцете ми висват няколко найлонови торбички... приключих...
По обратния път към къщи ситуацията е същата, но вече съм по-близо до финала на това изтезание...
Прибирам се... Очаквам да видя милите личица.
- Ехооо...
Без отговор. Чудно, къде ли ...