Късметлия
От малък си беше късметлия…
Веднъж баща му го заведе в парка и поиска да го полюлее. Той посочи скъсаната каишка на сандалчето, докато бащата някак си закрепваше обувката, друго дете седна и се залюля. А люлката някак си се откъсна и… Детето пострада тежко…
И натам в живота му вървеше. Край него падаше тухла от строеж и улучваше случайно минаваща баба, лека кола се качи на тротоара и помете пешеходците пред него, разярен бик в селото на дядо му смачка комшийчето, а той в това време береше вишни на дървото…
А и внимаваше. Много внимаваше…
В училище направиха кръжок на младите алпинисти. Канеха го – отказа. И беше прав – след няколко години съученикът му Иван, тогава вече студент, загина в планината. Не пожела да се запише в Морския клуб. Въпреки поканите на Мария, която много харесваше. И цветя занесе на погребението й – яхтата й се обърна. Подмина покани за шофьорски курс, за авиокръжока, за парашутния клуб, за спелеоложката група…
Вървеше му – все нещо му подсказваше, че риск има. И не бива да се контрира със Съдбата…
Затова и не се ожени…
Жена, деца, проблеми, конфликти, харчове, рискове за душата и тялото…
В службата беше почти невидим – изпълнителен, мълчалив, внимателно подбиращ приятелите…
Веднъж само реши да рискува дребна сума. И спечели милиони. Но – късметът не го напусна. Хвърли билета от балкона, един съсед го взе, огледа се и отиде да провери, все пак, какво има. А след месец съседът беше застрелян при обир в дома му – новината за печалбата се разнесе и тръгнаха златотърсачите…
Наистина му вървеше…
Много…
Без проблеми, без силни емоции, без вълнения, без рискове…
И, все пак – умря…
От скука…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
