La Petite Mort

- Ало?
- Здравей, Спайк.
- Kой се обажда?
- Имам нужда да говоря с теб, Спайк. Може ли?
- О... ти ли си... Слушам те.
- Имам нужда да говоря с теб и...
- Добре, разбрах... казвай направо!
- Не ме прекъсвай! Имам нужда да говоря с теб. Аз умирам, Спайк. Умирам и искам последния човек, с когото говоря, да си ти.
- Какво? O, Кейт, знам ги твоите изблици. Вече си умирала поне осем пъти.
- Защо не ме приемаш на сериозно? Аз умирам! Наистина...
- Наистина... ще взема да си помисля, че си котка с девет живота.
- Би ли ме изслушал? Наистина имам нужда да говоря с теб.
- Наистина нямам време... говори по-бързо.
- Представяш ли си... че хората изричат такива нелепи неща в изблик на гняв, като "Ти си последният човек, когото искам да видя през живота си!" О, Спайк, аз наистина искам да си последния човек, когото искам да чуя през оставащия ми живот.
- Чудесно. Някакво друго последно желание имаш ли?
- Представи си, че лежа до теб на леглото. Главите ни са една до друга. Не се гледаме, нямаме небе със звезди, но пък имаме най-прекрасния таван на света. Твоят. Е... не е важен (или може би е), но трябваше да го спомена.
- Колко вълнуващо. Заинтригува ме. А може ли да си представя, че сме голи? Голи ли сме?
- Както искаш. Няма значение. Сега си представи, че една малка, гадна светулка пълзи по тавана ти и то точно към крушката. Те нямат нищо общо, дори не си приличат... може би малката безполезна твар просто завижда на огряващата и топла крушка за това, че свети непрестанно, а не мига със задника си. Спайк... там ли си?
- Да... там съм. Това какво общо има с мен?
- Може ли да те помоля за нещо? Би ли изгасил лампата? За момент си представих, че е светната, а не бива. Моля те! Представяй си с мен!
- Ако това ще доведе до приключване на разговора ни... окей.
- Благодаря ти. Знаеш ли каква е разликата между крушката и светулката... Спайк?
- Да, знам. Сега ти си представи как протягам ръка и смачквам светулката ти. Ти не си добре.
- Добре съм, Спайк. Притесняваш ли се за мен? Загрижен ли си? О, толкова е хубаво. Спайк, аз не те обичам, но имам ужасна нужда от гласа ти, от начина, по който ме гледаш. Знам, че погледът ти не е влюбен, дори не е на човек, който ме харесва, но е така пленяващ и очарователен. Имам нужда да говоря с теб, Спайк. Бъди моят ендорфин. Ще ме целунеш ли? Моля те, това е последното ми желание преди да умра.
- Ти си болна! Не мога да повярвам, че слушам глупостите ти!
- Да, Спайк, болна съм. Всъщност няма да умра. Но за момент си го представих и беше толкова хубаво. Бях свободна и...
- ... казах ти, че си котка. Знаех си! Най-накрая изкашля топката косми. Довиждане.
- ... и... о,Спайк, хареса ми.
- Даа, да... остава ти още един живот, Кейт. Внимавай.
- ... отново мога да бъда свободна, Спайк. Само ако пожелая. Толкова е хубаво. La Petite Mort Spike. au revoir