1.10.2005 г., 17:10

Лабиринтът към щастието

2.5K 0 0
3 мин за четене

Лабиринт – едно сложна и много трудно разбирана дума! Какво ли значи тя? Кой ли е изходът от нея? Отговора е един – излезеш ли, ти си щастлив. Вътре ли си – ти се луташ и се чудиш на къде да поемеш, страдаш от липсата на прав път.

Така и е в живота. Много често хората влизат в лабиринт, който ги натъжава и препречва хода на живота им. Страдаш и не знаеш какво те чака занапред. Аз бях в лабиринт, лабиринт който помрачи всичко в мен. Дори изражението си промених. Станах едно дете, нямащо нужда от нищо. Знаех само лабиринта, който беше мъката в живота ми. Исках да изляза от него, исках всичко да свърши и забравя тази част от живота си, но не успях. Лъгах най-безочливо, мамих умело всичко и всички, правех се на гадна, и накрая какво постигнах – нищо! Само мъката и страданието на хората около мен. Исках много, но получих малко. Имах мечти, които бързо изчезнаха и всичко около мен стана пусто и безсмислено.

Лабиринтът ме погуби. За мен той беше кръстопът – кръстопът, който имаше два изхода. Единият беше пътя на гибелта, а другия бе пътя на щастието. Много труден е изборът към кой да поемеш. И то не, че беше труден, а беше мъгляв. Мъгляво беше всичко около мен. Накъде ли да тръгна, кой път да поема като всичко около мен бе мрак и тъмнина. Малко по малко обаче той започна да се избистря. И знаете ли на кого дължа това – не на себе си определено. А на хората, които ме обичаха, разбраха ме и ми помогнаха. Прекрасно е да има хора, на които можеш да разчиташ и да знаеш, че те винаги ще ти помогнат. Знаете ли какво означава да си сам? По-добре да не знаете, защото имаше една мисъл. Не знам на кого е точно, то ще ви я кажа: „Да бъдеш сам, когато никога не си обичал е поносимо, но да си имал любов, да си я наранил и да си я оставил да си отиде – това е мисъл, която би убила и най-големия егоист.” Аз вярвам в нея и знам, ме винаги е така. Лабиринтът е целия ти живот. Ако се замислиш ще видиш, че животът е точно това. Един град с много пътища и улички. Но един непознат за теб град. И всичко е в твоите ръце, кой от тях ще избереш и ще можеш ли да преминеш от единият край на града до другия! Ако в едната страна е мъката, то от другата е щастието. Затова трябва добре да търсиш и да опознаваш всичко около себе си. И е по-добре някога да преминеш дори и по тъмната пътека и грешния  път, за да разбереш каква е разликата между истината и лъжата, разликата между мъката и щастието.

Защото лабиринтът е страшен участък. Но той може да бъде към страдание, може да бъде и към щастие. Добре е да опознаеш и двете страни на „града”, за да разбереш, че щастието е всичко в този свят. А пътя към него е един лабиринт от препятствия, лоши хора и неприятности. Изминеш ли тази тъмна и мрачна пътека – ти несъмнено си поел по пътя на щастието. Винаги трябва да се стремиш и да търсиш щастие, то е всичко в този свят. Аз го потърсих  и го намерих. Но минах и през мрака. Видях какво е. И сега като се замисля – май беше необходимо! Важното е да прецениш кое е по-доброто и да поемеш по него. Никога не се отказвай и не спирай. Лабиринтът е дълъг, но винаги има изход от него. За мен това беше изходът, който ме доведе до щастието. :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...