1.10.2005 г., 17:10 ч.

Лабиринтът към щастието 

  Проза
1822 0 0
3 мин за четене

Лабиринт – едно сложна и много трудно разбирана дума! Какво ли значи тя? Кой ли е изходът от нея? Отговора е един – излезеш ли, ти си щастлив. Вътре ли си – ти се луташ и се чудиш на къде да поемеш, страдаш от липсата на прав път.

Така и е в живота. Много често хората влизат в лабиринт, който ги натъжава и препречва хода на живота им. Страдаш и не знаеш какво те чака занапред. Аз бях в лабиринт, лабиринт който помрачи всичко в мен. Дори изражението си промених. Станах едно дете, нямащо нужда от нищо. Знаех само лабиринта, който беше мъката в живота ми. Исках да изляза от него, исках всичко да свърши и забравя тази част от живота си, но не успях. Лъгах най-безочливо, мамих умело всичко и всички, правех се на гадна, и накрая какво постигнах – нищо! Само мъката и страданието на хората около мен. Исках много, но получих малко. Имах мечти, които бързо изчезнаха и всичко около мен стана пусто и безсмислено.

Лабиринтът ме погуби. За мен той беше кръстопът – кръстопът, който имаше два изхода. Единият беше пътя на гибелта, а другия бе пътя на щастието. Много труден е изборът към кой да поемеш. И то не, че беше труден, а беше мъгляв. Мъгляво беше всичко около мен. Накъде ли да тръгна, кой път да поема като всичко около мен бе мрак и тъмнина. Малко по малко обаче той започна да се избистря. И знаете ли на кого дължа това – не на себе си определено. А на хората, които ме обичаха, разбраха ме и ми помогнаха. Прекрасно е да има хора, на които можеш да разчиташ и да знаеш, че те винаги ще ти помогнат. Знаете ли какво означава да си сам? По-добре да не знаете, защото имаше една мисъл. Не знам на кого е точно, то ще ви я кажа: „Да бъдеш сам, когато никога не си обичал е поносимо, но да си имал любов, да си я наранил и да си я оставил да си отиде – това е мисъл, която би убила и най-големия егоист.” Аз вярвам в нея и знам, ме винаги е така. Лабиринтът е целия ти живот. Ако се замислиш ще видиш, че животът е точно това. Един град с много пътища и улички. Но един непознат за теб град. И всичко е в твоите ръце, кой от тях ще избереш и ще можеш ли да преминеш от единият край на града до другия! Ако в едната страна е мъката, то от другата е щастието. Затова трябва добре да търсиш и да опознаваш всичко около себе си. И е по-добре някога да преминеш дори и по тъмната пътека и грешния  път, за да разбереш каква е разликата между истината и лъжата, разликата между мъката и щастието.

Защото лабиринтът е страшен участък. Но той може да бъде към страдание, може да бъде и към щастие. Добре е да опознаеш и двете страни на „града”, за да разбереш, че щастието е всичко в този свят. А пътя към него е един лабиринт от препятствия, лоши хора и неприятности. Изминеш ли тази тъмна и мрачна пътека – ти несъмнено си поел по пътя на щастието. Винаги трябва да се стремиш и да търсиш щастие, то е всичко в този свят. Аз го потърсих  и го намерих. Но минах и през мрака. Видях какво е. И сега като се замисля – май беше необходимо! Важното е да прецениш кое е по-доброто и да поемеш по него. Никога не се отказвай и не спирай. Лабиринтът е дълъг, но винаги има изход от него. За мен това беше изходът, който ме доведе до щастието. :)

© Дани Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??