Седим в парка с Митето комшията, доволни и засмени пафкаме цигари. Всеки своя, че дадоха пенсията и три дни ще сме бели хора не само след баня. Гледам как момчета и момичета излитат от насрещното училище и се сещам, че ваканцията, наричана мило „дистанционно обучение“, пак е започнала. Та му викам на Митето:
- Абе, комшу, каква беше снощи тая дандания у вас, пак ли внуката купон вдига?
- Остави се - казва Митето – от седмица все това приказваше. Дъщерята, майка му де, казва, че не дава, че пак ще пият пушат, натискат се по стаи и коридори, а той се хили: „Мамо, завистта е лошо чувство! Не бой се, знаем как се раждат децата!“. И я успокоява, че сексът свирепствал само в Китай.
Кимам и вадя втора цигара, замислям се, пък я връщам в кутията:
- Мите, те знаят как се раждат децата, но не знаят защо. И по-лесно им е. Едно време викаха, че всеки мъж трябва дом да построи, син да създаде, дърво да посади. А сега наведнъж дърво садят и син гледат...
- Абе, остави се – вика Митето – Нашият вчера ...