29.08.2010 г., 13:29 ч.

Линията на покровителстваните 

  Проза » Други
616 0 2
5 мин за четене

    Хладно. Най-накрая беше хладно и се дишаше, това поне им е хубаво на нощите тук. И са едни такива ясни нощи... Луната и Слънцето като че ли се виждат на по-различно, понеже сме по-близо до екватора. Но внезапните ми географски пориви ги наруши той, Везните. Везните могат да бъдат доста колеблива и нерешителна зодия, но имат нещо, което така ти се набива на очи, че забравяш всичките им възможни недостатъци. Те са изящно, ангелско красиви. Не божествено, защото за божествено си представям някакво могъщество, а те просто ти се струват толкова невъобразимо очарователни, толкова запленяващи... Ако не беше рус и синеок, вероятно нямаше да се сетя точно за ангели, но той е точното олицетворение... Изведнъж осъзнах, че разсъжденията ми от астрологични се превърнаха в наркотични.
    Да, оказа се че на този остров доста често излиза по-евтино и по-лесно да се надрусаш, отколкото да се напиеш. Не говоря за хероин, но, горе-долу, все тая. Когато само пиех и пушех трева, казвах "Е, не говорим за хероин и кокаин". Да се надяваме, че поне хероина ще успея да го запазя в изречението, за което не говорим. В началото бях много против, сигурно половин година казвах категорично не на всички покани да опитам, разказвах им трагични истории за мои приятели, починали от наркотици и се надявах, че ще ги убедя как същия купон можем да си направим и само с алкохол. После, когато нещата опряха до Водолея да пробва, бях още по-против, но признавам си от чисто егоистични пориви, макар все пак да съм и загрижен за неговото здраве. Казват, че кокаинът те прави по-активен, че не те сдържа на едно място. А активността на Водолея много често е в моя вреда и изпитвах ужас, докъде ще ме докара евентуалната й засиленост. За щастие, прашецът изкарва предимно словесна агресивност от Водолея. Да, при него и тя е брутална, наричал ме е как ли не. Казвали са ми, че понякога думите могат да наранят толкова много, че е по-добре да те ударят, отколкото да чуеш, нещо толкова обидно и накърняващо. Това го е измислил само някой, който не го удрят много често. 
    Водолеят така и не се ентусиазира кой знае колко от колумбийските прахчета и му се случваха много рядко, тук-там на някой купон, ако някой почерпи. Беше против аз да пробвам, но и не пропускаше да ми каже, че аз, какъвто съм си тих и кротък, едва ли и кой знае колко ще ми хареса, или пък ще има някакъв ефект върху мен. И така, първия път беше след един пореден силов скандал вкъщи (при тези скандали има само един активен и само един пасивен), и може би , за да докажа на себе си, че той поне не може да влияе какви ще са ми кокаиновите състояния, го опитах. Най-тъпото беше, че той е прав. Нито ме изби някаква енергия, нито имах желание да се движа кой знае колко, нито да говоря. Привидно сигурно си изглеждах както по принцип. Но хубавото или по-скоро лошото на ефекта при мен е, че всичко започна да ми изглежда едно такова спокойно, красиво. Мъчех си да си обясня, колко отвратителен е Водолеят и колко трудно се живее с него, но във всичко успявах да виждам само хубавите страни. И така, случката се повтори, потрети. В началото аз не купувах, само ако някъде някой поканеше. А тук това се случва сравнително често. Мислих си, че, докато нямам номера на дилъри в телефона си, всичко е под контрол. После се появиха и номерата. Случваше се по няколко пъти в седмицата, някои седмици и всеки ден, а за нашия скромен бюджет това си е много. Водолеят побесняваше. И, разбира се, неговият начин за борба с дрогата беше също така интензивен, както и всичките му други "борби" с мен. Мъча се да си втълпя, че той беше така от притеснение за мен и здравето ми, и за финансите ни, но все някак си ми изплува мисълта, че той усеща, че, когато съм насмъркан, не ме интересува кой знае колко какво се случва, не ме стряска гласът му, не се разтрепервам, когато стане рязко от масата. Няма контрол върху емоциите ми тогава. А той обожава да има контрол. 
    Везните е едно момче, което се прокрадна измежду всичко, което разправях, че е мой тип мъж и ми закова интереса, с каквото най-малко очаквах. Водолеят и всички други, които са ми взимали вниманието, са по-големи и на възраст, и на опит от мен, уверени, със самочувствие, решителни. Покровители. Везните е колкото мен, и ако за мен казват, че съм сладък, за него трябва да кажат, че е диабет. Изглежда стресиран, колкото мен в непознати обстановки, не говори много и като мен има вид, че си търси някой да го спаси от останалия свят. До днес не знам кое е нещото, което толкова много ми хареса в него. Но наистина за първи път в живота си изпитах желание да не бъда с някой в ролята на жертвата, онеправдания, измъчения, за първи път си представях нещо равноправно... Не съм му казвал тези неща, но той изглеждаше все едно ми ги чете в очите. И също изглеждаше все едно няма нищо против, въпреки че той знае за Водолея. Мислих и премислях хиляди планове как в един от моментите, в които сме сами ще стана инициативен и решителен, ще го докосна, ще му кажа нещо...
    И ето, стоях си аз на хладно, под ясното небе, близо до екватора, а той беше толкова ангелски красив насреща, че ми се струва, че изстенах, докато си го помислих. И момента беше толкова хубав и чист, без спомени от водолейска агресия, от чувство за вина, от планове за разни прелъстявания. Но за Везните моментът явно беше друг. Той седна до мен, едната му ръка беше някъде върху крака ми, другата върху корема ми, като в последствие се озова някъде под блузата ми. Имах чувството, че не дишам, че не мога да се мръдна от мястото си, че не мога да издам и звук. Да, наскоро никой не ме беше докосвал така, и беше толкова различно и хубаво... Не помръднах. Не му проговорих. Просто мисля, че се преселих някъде другаде тогава. 
    След секунди някой се появи на терасата и Везните дръпна бързо ръцете си. Никой нищо не заподозря. Но мен ме осени едно прозрение. За пореден, хиляден път в моя живот, аз бях онова окаяно, нещастно създание, което чака някой друг да дойде и да прояви нежност и състрадателност, цялото ново усещане на влечението ми към Везните, уж предполагаемо колеблив и нерешителен, се изпари за секунди и ме върна там, където съм бил цял живот, в линията на покровителстваните.
    След този ден кокаинът ми се случва все по-рядко. Или това е затишие пред буря.

© Иво Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Блсгодаря ти много, Стефка!
  • Прочетох те.Стана ми тъжно,сложно...но...Продължи да пишеш!!!Подавам ти, ръкаДве ръцеМило,момче!
Предложения
: ??:??