Няма как да разберем този грозен епитет, лепнат върху особата на Петуния, ако на разнищим историята от началото. А тя изобщо не е нещо чудо невиждано. Дари и началото и не е смайващо. Представете си море, една самотна мома столичанка на име Петуния и спасител с тяло на бог, с очи, все едно оцветени с най-нежното небесно синьо, именуван Панайот. Тя от столицата, той – от китно село в Добруджа. Около нея – суша. Около него - рояк моми, които направо го давят в лиги от мечтание по телосложението и очите му. Като какво се е случило, та Панайот спрял поглед на Петуния, хич не е важно, но тя се върнала в родната столица освен с куфара си, и със съпруг, носещ джунджуриите си в плажна раница.
Това е началото и нали няма нещо, което да ви накара да се облещите от почуда? По-нататък нещата се развиха по начин, за който и предвидливата Петуния нямаше идея. Мислеше си тя, че красавецът от Добруджа ще се втурне към някаква трудова дейност, за да й докаже, че пословичната селска работливост не е изм ...