Лоши момчета
Събуждам се и пак се разплаквам. Всъщност плачът ме събужда. Отдавна е така. Сълзите идват преди да съмне. И така, цялата с обляно в сълзи лице, дълго гледам вишната на двора. Цъфнала и бяла. Много бяла, и много красива. Има вятър и тя се движи. Отрупана с цвят се полюшва и ми говори нещо. Заслушвам се:
- Ще ти родя вишни. Вишневочервени. Едри и сочни. Знам, че ги обичаш, обичаш... обичаш...
После вятърът се усили и не чух по-нататък. Разтворих „Малкият принц” и не знам защо си представих среща с някои от тях... Нашите лоши момчета.
Първата ни среща ще се провали. Ще откажат.
Втората ни среща... втората ни? Тръгвам.
Вървя към него... срещаме се.
- Покажи ми раните си – ще го помоля аз.
Той ще съблече коженото яке, ще повдигне тениската си и ще ми ги покаже. Ще мълчим и двамата. Ще стане и ще си отиде...
После той пък ще поиска да се срещне с мен. Ще се вълнувам и ще вървя към него, но вече ще зная, че той ме чака. Под една звезда ще седнем. Пак ще помълчим.
Аз ще се отпусна до края. Ще се почувствам вдъхновена и ще го попитам:
- Обичаш ли дъжда? – той ще кимне.
- Искаш ли да си пожелаем ей сега да завали... дъжд.
- Какъв? Силен или такъв гальовен!
- Силен.
- После ще останеш ли цяла нощ?
- Ти ще ми разкажеш ли за малкия принц?
- Какво по-точно?
- Той защо я взема тая тъпа овца? – Той ще се обърне и ще се загледа в мен. Ще ме гледа дълго. Очите му ще се разнежат, ще заблестят. Ще завали. Вали. Вали. Вали.
Преди да съмне, още докато небето е в любимото ми лилавосиньо, той ще ме попита:
- Искаш ли да направя нещо за теб?
- Искам... книгата ми...
Той ще се загледа в дъжда. Ще го гледа дълго. И чак на съмване, след много време, тихо ще ми прошепти:
- Той взима и намордника и... навън още вали.
Стана тъмно. Аз излязох на терасата и погледнах небето. Звездите ги нямаше.
Стефка Галева
Гр. Сандански
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Галева Всички права запазени
