Събуждам се и пак се разплаквам. Всъщност плачът ме събужда. Отдавна е така. Сълзите идват преди да съмне. И така, цялата с  обляно в сълзи лице, дълго гледам вишната на двора. Цъфнала и бяла. Много бяла, и много красива. Има вятър и тя се движи. Отрупана с цвят се полюшва и ми говори нещо. Заслушвам се:

-          Ще ти родя вишни. Вишневочервени. Едри и сочни. Знам, че ги обичаш, обичаш... обичаш...

После вятърът се усили и не чух по-нататък. Разтворих „Малкият принц” и не знам защо си представих среща с някои от тях... Нашите лоши момчета.                           

Първата ни среща ще се провали. Ще откажат.

         Втората ни среща... втората ни? Тръгвам.

         Вървя към него... срещаме се.

-          Покажи ми раните си – ще го помоля аз.

Той ще съблече коженото  яке, ще повдигне тениската си и ще ми ги покаже. Ще мълчим и двамата.  Ще стане и ще си отиде...    

После той пък ще поиска да се срещне с мен. Ще се вълнувам и ще вървя към него, но вече ще зная, че той ме чака. Под една звезда ще седнем. Пак ще помълчим.

Аз ще се отпусна до края. Ще се почувствам вдъхновена и ще го попитам:

-          Обичаш ли дъжда? – той ще кимне.

-          Искаш ли да си пожелаем ей сега да завали... дъжд.

-          Какъв? Силен или такъв гальовен!

-          Силен.

-          После ще останеш ли цяла нощ?

-          Ти ще ми разкажеш ли за малкия принц?

-          Какво по-точно?

-          Той защо я взема тая тъпа овца? – Той ще се обърне и ще се загледа в мен. Ще ме гледа дълго. Очите му ще се разнежат, ще заблестят. Ще завали. Вали. Вали. Вали.

Преди да съмне, още докато небето е в любимото ми лилавосиньо, той ще ме попита: 

-          Искаш ли да направя нещо за теб?

-          Искам... книгата ми...                    

Той ще се загледа в дъжда. Ще го гледа дълго. И чак на съмване, след много време, тихо ще ми прошепти:

-           Той взима и намордника и... навън още вали. 

 Стана тъмно. Аз излязох на терасата и погледнах небето. Звездите ги нямаше.

                                                                                               Стефка Галева

                                                                                               Гр. Сандански