Дремят две жени на бара и се чудят, с кой да се задоволят. Хвърлят ми по едно око, не им отвръщам и ми обръщат гръб. Не ми се говори за живота, не искам да ме омайват с измамен чар, не искам, да ме докосват със зърната на гърдите си, уж случайно. Поръчвам един "Огнен звяр", плащам и излизам на чист въздух. На отсрещния бряг блестят разноцветни светлини и се отразяват в морето. Храстите и дърветата са черни силуети. Приятно прохладно е. Седнах на една обърната кофа и отпих глътка от "Звяра". Усетих, как течността оставя огнена диря, от гърлото до стомаха. После ме удариха ароматите. Не мога да ги анализирам, защо трябва, да ги анализирам, просто им се насладих.
- Каква Луна, а?!
Подскочих. Пак попаднах на влюбени. Бъкано е от тях. Зад всеки храст са.
Дръпнах си кофата напред. Чу се стържене и някакво същество придърпа същата кофа, като моята, близо до мен.
- Хм. - казах.
- Досаждам ли?
Съществото беше женско. Говореше ми на "ти", сякаш ме познаваше от сто години. На устата ми беше, да кажа "Разкарай се!", но вместо това попитах:
- Ти ли каза, "каква Луна, а?!"
- Аз.
- Не виждам никаква Луна.
- Зад облак е.
- Аха! Местна ли си или туристка?
- Туристка.
- Какво работиш?
- Има ли значение?
- Няма. Просто попитах.
Замълчахме.
- Какво пиеш?
- "Звяр".
- Страхотен е!
Пак замълчахме.
- А, ти?
- Какво?
- Турист ли си?
- Да. Хубаво е веднъж в годината, да смениш водата, храната и жената. - засмях се.
- Значи си женен.
- Не съм.
- Разведен си.
- Не съм.
- Ерген ли си?
- Не.
- Какво си?
- Не знам. Смених си пола и сега не знам какво съм.
Тя започна с хихикане, което премина в смях с цяло гърло, накрая се разхлипа.
- Уби ме! Излязоха ми сълзи! И от жена стана мъж ли?
- Шегувам се.
- Наистина ли? Мъж ли си?
- Има ли значение? Но, ако искаш, провери.
- Е, сега! Играта загрубя. Релаксирам, не съм дошла, да опипвам мъже.
- Както искаш. Ще караме на доверие.
- Как си ме представяш?
- Никак. Глас в тъмното.
- Може ли, да дойда по - близо?
Тя придърпа кофата си, без да чака отговор.
- В тъмното всички жени са красиви. - казах.
- Така ли? А всички мъже са умни и добри.
Луната се измъкна от облака. До мен седеше жена на средна възраст и се усмихваше.
- Погледна ме, все пак!
- От учтивост.
- Или любопитство?
- И ти ме погледна.
- Нормално е. Половин час си говорим. Искаш ли, да се запознаем?
- Защо?
- Така.
- И после? Филмът съм го гледал. Винаги завършва със секс.
- Е, и? Това е нормално и естествено, но ти не знаеш какво си. - тя се засмя.
Отпихме по глътка от "Звяра". Говорихме си цяла нощ, ей, така, не се и докоснахме. Радвахме се на лунната пътека. Сутринта стана хладно, решихме да се приберем по квартирите, да дремнем малко и през деня, да се срещнем, пак тук. Не я целунах, бяхме съвсем непознати. Цял ден я чаках. Не дойде.