marco777 (Марко)
41 3008
28.08.2010 г., 20:59 ч.  

Лятна любов 

  Проза » Хумористична
3058 0 43
11 мин за четене

                                                             Лятна  любов

 

Бети миеше чашите и ги нареждаше под бара. Самуел наливаше питиетата и важно разклащаше шейкъра.

 - Как си днес, Марко. Уиски ?

 - Добре съм. Забъркай нещо с текила.

 - Оздравя ли кракът ти ?

 - Почти. Остана само една грозна синина, заради която не мога да се пусна по бански. С гащи до коленете ходя.

 - Хорхе разправя, че сте наловили много риба със Сантяго и за малко не си се претрепал, като сте я разтоварвали от  яхта му.

 - Така беше. Подхлъзнах се.

 - Тъжен ми изглеждаш.  – хвърля ми поглед  Бети.

Не съм. Проблемите ме затискат. Уж съм дошъл на почивка, а не мога да се отърся от работата. Бизнес, кредити. Надянал съм си няколко камъка на врата и си мечтая за свободно време. Така ми се иска да се върне времето назад, пак да съм свободен, като орел. Да полетя.

 - Чакай ме! – усещам приятелско потупване по рамото.

Хорхе се намества бавно на столчето до мен.

 - Почакай да си допия текилата и ще полетим заедно. Като кокошки от най-високата керемида на курника ще полетим.Смело и безотговорно.

 - Да, бе. Ще пърхаме с криле, докато усетим на трътките си закона за земното притегляне. Мина ни времето за полети, приятелю.

 - Хей, ако ще си разваляте настроението с работа, по-добре млъкнете - Бети шеговито се намесва.

 - Бети, млъкни ти. Защо не се казваш  Мария? Всяка втора красива латиноамериканка се нарича  Мария.

 - Така е! На красивите жени отива името Мария. -  добавя мъдро Хорхе.

 - Имате ли в България име „Самуел”? – Бети се опитва да прехвърли закачките към колегата си.

 - Да. Имаме един цар  Самуил.

 - Цар! Благодаря ти, Марко. Името ми е царско.

 - А  цар Хорхе нямате ли  си ?

 - Имаме Свети Георги. На английски е Джордж,  а на испански Хорхе.

 - А твоето име, Марко, откъде иде ?

 - Не зная. У нас магаретата кръщават с това име. Може би съм кръстен на магарето.

 - На магарето?! – Хорхе се залива от смях.

 - Не го слушай! Шегува се с нас. – намесва се Бети. - На Сан Марко е кръстен.

 - Не, не,  на магарето  е. - Хорхе продължава да се смее.

Той  опъва бавно от цигарата си и посочва с ръка.

 - Марко, виждаш ли онези русите гугутки в дъното на бара. Искаш ли да им приложим някоя от нашите тактики.

 - Нямаш проблем. Ще ти дам идея. Иди, виж коя е по-хубава и хвани другата,  а за мен… каквото остане.

 - Отивай и си избирай. Аз ще наема маса за билярд, а ти ги доведи.

Хорхе тръгва към билярдните маси.

                                                               -

 - Добър вечер! Как сте момичета?

 - Добре сме - смеейки ми отвръщат „Гугутките”.

 - Може ли да се запознаем? Казвам се Марко.

 - Ингрид, Бригита – представят се.

 - Откъде сте?

 - От Швеция. А ти?

 - От България.

 - България?! – двете се засмиват едновременно.

 - Вярно ли е, че биете циганите в България? - изглежда  ме любопитно Ингрид.

 - А има ли изобщо цигани в България? – правя се на ударен.

 - Има.  И ги биете. По Си Ен Ен го казаха.  –  отвръща Бригита.

 - Искаме и нас да ни набиеш – изсмя  се Ингрид.

 - Точно така. Искаме да ни напляскаш по голите дупета. Ето тук.

Бригита дръпва нагоре роклята си и отдолу лъсва прекрасен заоблен задник.

Това ми подейства като студен душ, а двете прихват да се смеят на реакцията ми. В този момент Хорхе пристига, нарамил билярдната щека.

 - Този ще ни пердаши с пръчка – кикоти се  Бригита.

Двете пийнали красавици едвам се държат от смях. Хорхе ме изглежда учудено. Аз вдигам рамене неразбиращо.

 - Водете ни да играем билярд – Ингрид става и дърпа приятелката си.

                                                              -

 - Марко, покажи ми как се държи щеката – притиска се в мен Бригита, слагайки ръката ми на кръста си.

Поглеждам Хорхе. Той е награбил Ингрид и ми прошепва:

 - Ще ги разпукаме тези гугутки. Ще ги разбием отвсякъде.

Издърпвам  едната от „гугутките за разпукване” на дансинга.

 - Знаеш ли името на тази песен? – усещам блесналия  в тъмното поглед.

 - Ако я позная, печеля ли целувка?

 - Печелиш и без да я познаеш.

Бригита  подава  влажни  устни. Усещам езика ù, който умело си проправя път между зъбите ми. Целият настръхвам. Пускам ръка по заобления задник и... усещам, че е забравила да си сложи гащите.

 - Ти, така ли си ходиш – на голо ? Не слагаш ли нещо… бикини… прашки?

 - А трябва ли?

 - Да бе. То… с тях и без тях… кога му е писано на човек да му паднат гащите, има ли значение дали ги има или ги няма.

Усещам езика ù по брадата си, после по бузите , по врата. Не издържам и ми идва да я награбя в тъмния ъгъл на терасата. Тя предусеща какво може да и се случи и ме хваща за ръка.

 - Ела да идем при Ингрид.

 - Стой с мен. За какво ти е да отиваш при нея.

 - Хайде, ела! – дърпа ме настоятелно.

                                                              -

Хорхе е седнал до Ингрид на бара и  прави кисела физиономия, щом ме вижда. Двете приятелки сядат заедно, а аз сядам с гръб към тях.

 - Ти какво? Не ти се отвори парашута ли? - питам тихо

 - А  твоят отвори ли се? – още по-тихо ми отвръща Хорхе.

 - Почти.

 - Я се обърни !

Обръщам се и… какво да видя. Двете руси гугутки се разцелували така страстно, че чак се чува сърбането на лигите им. Картината почти се включва в откачения стих  на един приятел:

„... беззъби баби,

    в устата се целуват

    страстно…”

Почувствах се омърсен.

 -  Хорхе, тия да не са…?

 - Са, Марко.

 - Стига бе. Как ги нацелихме точно тях? Хорхе, ти целува ли я твоята?

 - Аз не целувам.

 - Аз също. Целувки. Обмяна на лиги. Махни ги тия работи.

Леле,  как се целуваше проклетницата. Като се сетя за езика ù, свят ми се завива. Проклет език! Какво ли е правила с него? Къде ли го е завирала? Стана ми гадно. Идваше ми да се изплюя в чашата си.

 Ставам и отивам до тоалетната. Измивам врата си, бузите, брадата. Всякъде, където ме е лизала. Тъкмо си мия устата и възрастен господин ме запитва.

 - Извинете, вие не сте ли от някоя секта на магьосници? Можете ли да разваляте черни магии?

 - Не. Защо питате?

 - Какви са тия тайнствени  стойки, заклинания и звуци, които издавате.  Вашият приятел преди малко правеше същото.

 - Стойки, заклинания?!  Не. Просто… си правя  гаргара с вдигната нагоре глава. Устата си мия.

Господинът кимна вежливо и излезе.

Хорхе не целувал.  Мексикански тарикат. Защо тогава  си е плакнал устата?

Излизам от тоалетната. „Разпуканите гугутки” вече са отлетели. Хорхе - и той е изчезнал. Бети дяволито ме поглежда и едвам се удържа да не изцвили от смях.

 - Бети, защо не ни каза, че тия двете са от „другата страна на тротоара”?

 - Как да ви кажа, бе Марко?  Аз, обикновената мексиканка, мога ли да спра кокошия ви устрем от най-високата керемида на курника, смело и безотговорно?

 - Да бе. Да не си луда да си развалиш сеира? Чукнахме на камък.

 - Ти на това чукване ли му казваш? Изкъртихте асфалта с трътките си. То бива падане от високо, но такова като вашето… претрепахте се, бе. Ти беше рекордьорът. Като петел се беше накокошинил.

 - Хайде, стига си се хилила! Поеми си малко въздух! Къде е Хорхе?

 - Виж масата в дъното. Погледни нататък.

Хорхе беше седнал на маса с две чернокоси хубавици. Щом погледнах към него, ми махна.

 - Тия двете… и те ли са обратни?

 - Не.  Добри момичета са. Дойдоха преди два дни.

                                                      -               

Хорхе ме посреща  широко засмян, все едно нищо не е било.

 - Момичета, да ви запозная с моя приятел Марко Буро.

Фамилията ми не е Буро, но Хорхе обича да кръщава с втори имена за благозвучие.

 - Марко, това е Сара.  – явно си беше набелязал  нея. – А тази сеньорита е нейната приятелка. Заедно са дошли на почивка. Убеден съм, че можеш да познаеш името ù. Марко се слави с това, че познава имената на красивите жени от първия път.

Погледнах  очите ù – синьо-зелени. Косите дълги и тъмни, спускащи се чак до кръста. Мургава кожа, изпъкнали скули и ярко начервени устни – типична латино красавица. Поех нежната ръка, обърнах я с дланта нагоре и я докоснах до устните си. Погледнах я точно в зениците и се опитах да си предам максимално сурова физиономия.

 - Мария!

Жената трепна и пребледня. Хорхе се изсмя високо.

 - Казах ли ти, че ще познае от пръв път.

Седнах до нея, а тя ме попита тихо:

 - Как позна името ми?

 - По-късно ще ти  кажа.

След четири часа вече се беше облегнала на рамото ми. Допиваше чаша бяло вино и ме сръга леко.

 - Обеща да ми кажеш, помниш ли? - усетих диханието ù в ухото си.

Изкашлям се авторитетно.

 - Преди два дни те видях, когато се настаняваше в хотела. Цяла нощ мислих за теб. На сутринта отидох и научих името ти.  – излъгах най-безсрамно.

Отговорът ù хареса и тя  се отпусна в обятията ми.

                                                        -

Когато вземеш стая в хотел на мексикански курорт, първото нещо, с което те примамват е, че стаята е с изглед към океана. Ако си за пръв път, веднага се хващаш на уловката. После се оказва, че всички стаи гледат към океана и брега  с палми. Хотелът е построен така. Седя си на терасата сутринта, гледам мексиканския бряг, синята вода, палмите и пия бира. Преглъщам газираната напитка с мъка и си мисля как добре би ми се отразило едно кафе. Но в хладилника зареждат само бира и кола. Ако искаш кафе - десет етажа по-надолу в бара. Мога да си го поръчам по телефона, но докато  обясня на мексиканките какво искам, по-добре да сляза да си го взема. Но да чакам асансьора, да слизам, да се качвам… и затова – пия бира. Мария ме разби. Цяла седмица беше като непревземаем остров. Само се целуваме и се изпращаме, като в мексиканските  сериали. Аз атакувам, тя отблъсква. Цялата трепери от страст, но… не и не. Поболях се. Чак до снощи. Накрая склони. Отпивам от бирата и усещам как две хладни ръце ме прегръщат и влажни устни целуват шията ми.

 - Хей, събуди ли се? - докосвам хладните длани.

 - Миличък, ще ми донесеш ли кафе от бара? - измърква в ухото ми Мария. - И кифлички.

Милото ми то, бе. Забравих, че си латиноамериканка. Ако беше българка, сега кифличките и кафето щяха да са на масата. Латиноамериканките са като пантери в леглото, с чувствителни души и много, много… мързеливи. Имам приятел, който е поел цялата домакинска работа - пере, чисти, готви, а жена му от Бразилия по цял ден да си стърже ноктите с едни малки пилички, скубе се, гримира и го чака да се прибере, за да ù сготви нещо. Но как го посреща? С целувки, прегръдки. И му е вярна като куче. И е страшно ревнива.

Мисля си това и се чудя как да отворя вратата с тези кафета и кифли. Чукам леко с крак. Мария  отваря. Хвърля се на врата ми и за малко да разлея кафетата.

 - Искаш ли да ти призная нещо – притиска се нежно в мен.- Влюбих се в теб още първата вечер.

 - Стига бе! И за какво се стиска цяла седмица? - не издържам да ù го кажа. -Почивката  свърши. Виж, Хорхе и Сара  си живеят заедно, а ти ме мъчи до вчера.

 -  Защото се изплаших. Страх ме беше.

 - Леле! Толкова ли съм страшен?

 - Не ти. Хорхе ме изплаши. Но сега съм спокойна.

 - Хорхе?!

 - Да. Ти вече знаеш, че съм много… нежна. Хорхе те нарече  Марко Буро   и се уплаших да не си някой „Буро”.

 - Нищо не разбирам. Какво е това „Буро”.

 - Не знаеш ли? – засмива се Мария.

 - Не.

 - Наистина ли не знаеш? - вече се кикотеше на глас .

 - Откъде да знам – хилех се и аз, без да зная на какво.

 - Мъжете, които са „много надарени”,  ги наричат „Буро”, което значи „магаре” на испански. А  ти само с бански до коленете  ходеше, та си помислих…

 - Магаре…?!

 - Да.

 - Затова ли цяла седмица се дърпаше? Ще го убия този Хорхе! Какъв номер ми извъртя! Ще го смачкам!

 - Стига, де! Нали ме имаш вече – прегръща ме  Мария.

Погледнах към брега. Вятърът нежно галеше върховете на палмите, които  бавно се поклащаха, сякаш ми се усмихваха.

 

                      http://www.youtube.com/watch?v=jEMa2DIvxQA&feature=related

 

© Марко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря !
  • Que bueno!!!... Felicitaciones.
  • Хубав разказ! Впечатлена съм!
  • Поздрав!
  • Ей, разби ме тоя Марко! Невероятен стил - лек, без да е нафукан, приятно четивен, браво, браво, браво!
  • Охохооо! Я какво съм изтървала тука! Страхотно е, Марко! Гот!
  • Лятото се върна с разказаната история. Докосна ме и ме развълнува. Благодаря! Благодаря и за пожеланията за празника и красивия букет. Пулсира като истинско сърце.
    Поздрави!
  • Марко,благодаря за хубавото пожелание и вниманието по случай 8-ми март!!!
    Хайде,че залипсва...
  • усмихна ме в това хладно утро...
    и разказът, и песента ми навеяха прекрасно настроение...
    Марко, благодаря сърдечно...
    а моето посещение на страничката ти се оказа № 666...дяволска работа...
  • Поздравления,Марко!
    А зимата не те ли вдъхновява?
  • Страхотно!!! Поздрав!
  • Прочетох разказа ти иззад "завесата", но днес не устисках и ти пиша Браво!
  • Поздрав и
  • Талантливо разказваш и имаш дарба да докосваш сърцата
    на читателите! Стилно чувство за хумор! ПОЗДРАВИ!
    БЪДИ!
  • Ох, бива ли такова нещо? Нали влизам само от дъжд на вятър вече и чак сега те видях, иноземецо! Ммм-м-м-м, ухилено ми стана още щом зърнах името Марково нейде тук из дебрите откровенски Та на въпроса: Пик тестостеронов до заслепяване ще да ви е мъчил вас с Хорхето, щом така урбулешката сте се метнали от курника направо на гугутките на отсрещният тротоар! Разсмя ме наистина с поредните ти перипетии! Крайно време беше да изокаш след толкова дълго мълчание и ти! Реви, Марко, реви, братко...
  • Благодаря за хубавия разказ,увлекателен с чуство за хумор!!!
    Хубаво е когато си на някое прекрасно място,заобиколен от красиви - хора и природа!!!
    Беше ми приятно да прочета и да помечтая...по скоро за мястото!!!
    Поздрави!!!
  • разказвач си!
  • Марко Буро, а?
    И жена, която да се плаши от това?! Нещо не ми се връзва, ама кой ги знае латиноамериканките колко са нежни. Ако са и колкото са мързеливи...
    Посмях се, благодаря!
  • "Като кокошки от най-високата керемида на курника ще полетим.Смело и безотговорно."

    Хе хе страхотно. Изкефи ме
    Малките радости на лятото нанизани в броеницата на спомените и се получава великолепен разказ...
  • Благодаря за оценката,странник!И за мен е удоволствие да те чета.Уважавам непримиримия ти дух.
    Селвер, готината си ми ти !
  • Галена, благодаря за оценката !
    Наталия, радвам се, че ме посети.Чакам новата ти творба.
    Светлана, слънчеви поздрави !
    Фейче, здраво лятно го раздавам (само на книга).
    Стефче, приятно ми е ,че си харесала героите ми.До един са измислени.
    Безжичен, радвам се, че ти е кеф, брате ! Наздраве !
  • Абе, Марко, как не съм те усетил досега... Е, май един път четох нещо от теб, ама ти си интересен... Много ме кефиш...
  • Леко и приятно прочетох! Летните герои пък на мен ми харесахаПоздрави, Марко!
  • Доста лятно го раздаваш, Марко! Благодаря за настроението!
  • Слънчев както винаги!!! Сърдечни поздрави
  • Хахаха)) Много весело и закачливо разказче... Поздрави от мен ))
  • Така хубаво си вплел всичките наши, родни достойнства - с цялата им пикантерия и неповторим колорит! Радвам се на словото ти! - естествено като живота!
  • Поздрави,Роси !
    Благодаря за розата, Лунна Светлина !
  • Поздравления! Е, Марко си е Марко!
  • Здравей, Светлана ! Благодаря за поздрава.Супер е !
  • Бавно ще изричам името ти...Марко...
    http://www.youtube.com/watch?v=9wGeD-NaTqw&feature=related
  • Хей,Силвия ! Дръж латиното но внимавай , защото са много ревниви.
  • Хе,поредният готин разказ!!!
    А аз се чудя що така ме дърпа всичко латино?!
  • Last_Slash Цар си ,братко. Такива коментари ми се четат. Градивната критика е в основата на развитието.
    За плоските шеги - ще ги заоблим.Обещавам !
    За бъзиците - какво да я правя, като не си беше сложила гащите. Друг път няма да пускам ръка - обещавам !
    За хората дето се кефят - остави ги.Те са ми приятели.Пишат ми - толкоз.
    За Английският хумор - въпрос на вкус.Някои го харесват, други не. Нека оставим всеки да реши сам.
    Поздрав! Радвам се , че ме посети !
  • Юле,радвам се че ти харесва!
    Здравей,Русалке ! Зарадва ме, с посещениети си !
  • Ей, не плаши русалките!
  • ха-ха, забавна историйка!
  • Галина,радвам се,че ти е харесала историйката.Господ и дяволът играят комбина./ между нас да си остане/.Единият ме праща, а другият - бух право при мен.
    Валинтина, благодаря, че се отби !
  • Неподражаем си, имаш стил и пишеш леко и завоалиращо!
    Поздрави.
  • Благодаря, че се отбихте, приятели!
    Веси, Марко е моят лирически герой.Неволите не са мои, негови са .
    Поздрави, Плами !
    Соня, радвам се, че успях да те усмихна!
    Благодаря,Ивон !
    НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ДА ЧУЕТЕ ПОЗДРАВА( ПОД ТЕКСТА ) !
  • Поздрав!
Предложения
: ??:??