Този юли направо съсипваше хората с изпепеляващата си жега. За това днешният, прохладен ден действаше на всички като животоспасяващо лекарство. Градинските алкохолици бяха повече от доволни. Днес нищо не можеше да развали пивкото им настроение. Пъстроцветната, ухаеща на спирт, пот и други неопределени субстанции компания, се беше настанила върху шест пейки, под сянката на две липи. Приятният вятър освежаваше замътените им глави и носеше пиянските им гласове из целия парк.

  Хората  седяха по сенчестите пейки, отпочиваха за кратко и с видима досада в погледа, отново потегляха към ежедневните си грижи. В повечето от тях се забелязваше прекомерна умора и някакво чувство на обреченост и празнота. В целия парк най-безгрижни изглеждаха малките деца и веселите алкохолици. А пенсионерите, може би, бяха най-загрижените и мислещите, но да не забравяме и таксиджиите, които също си почиваха по пейките и разсъждаваха над държавната политика, разбира се, не забравяха да обсъдят и минаващите момичета. Въобще таксиметровите шофьори са си цяла философска школа.

  Една влюбена двойка се целуваше. Дали наистнина беше влюбена? Не. По-скоро беше само двойка, но дори и това е спорно. Става все по-трудно да се мисли за морала, а трудните работи се отбягват. Защо ли? Защото са трудни.

В парка може да се наслушаш на клюки, да се нагледаш на изпълненията, на пияниците и местните луди, да похапнеш, да почетеш книга или вестник, да послушаш музика, да разходиш кучето си... Можеш да направиш един куп неща. Но там понякога може и да срещнеш един по особен род хора. Хора  интелектуалци, прикрити самотници, хора, които обичат да стоят сами, да си пият кафето и да наблюдават другите. Те мислят по-особено. Не са луди.

Просто обичат да са сред хората и същевременно, да не са сред тях. Те биха дали съвет някому, само ако им го поискат. Умният човек е този, който умее да наблюдава и разсъждава. Разбира се, сеирджиите също умеят да наблюдават, но въпреки това едва ли са достигнали до някакво прозрение и умнствен напредък. За сметка на това пък самочувствието им нараства след всеки изминал сеир. Клюкарите например говорят много, умеят да се бъркат в живота и постъпките на даден човек. Умеят и да разкрасяват клюките си. Но това няма да ги направи   нито  обществени говорители, нито майстори на художественото слово.

  Две баби си говориха и гледаха с неприязън алкохолиците, разположени върху шестте пейки:

  - Гледай го как са кълчи тоя! Каква е тая просташка музика? Уж нямали пари, пък касетофон донесли? Пък унуй, най-слабото, виж го – струполило са вечи...

  - Ууу, да бе! То сякаш пукнало, ма! Ей ся, нали повръщаше...

  В същият момент покрай бабите мина един тийнеиджър, с приятелката си. Реши да се направи на оригинален и попита:

  - Имате ли огънче?

  - Каквоо! – обидено писна по-възрастната баба. – Нямаш ли срама бе, гавра да си правиш със старите жени?

  -  Ами, отде да зная, че не пушиш? – престорено се засегна младежът и отмина нататък, с развеселената си приятелка.

  Но това си беше в реда на нещата, за един младеж подобни шеги са нещо нормално.

  Трябва да споменем, че в големият парк се събират и много похотливи старци. Старци с неугаснали мераци. Покрай тях пък постоянно има проститутки, чийто услуги се използват най-много в дните, когато дават пенсиите. Старците отделят най-често петнадест лева, за услугите, които им предоставят гладните циганки. Петнадесет лева са доста пари, като се има предвид размера на пенсиите, така че и пенсионерите   огладняваха наред с циганките. Дори повече от тях.

  Обществото се променя, а заедно с него и нравственните ценности. Ако нещо е имало стойност преди: днес то се обезценява и осмива. Пошлите, масови неща се възприемат много по-лесно от възвишените, чиято представа днес е твърде рзмита и неясна.

  Алкохолиците продължаваха веселата си запивка. Един луд седна близо до тях и те му предложиха ракия. Лудият им отказа. Не обичаше да пие, но много обичаше да пуши. Името му беше Васил. Преди работеше като готвач в едно ресторантче. Беше и поет, но сега се занимаваше главно с дълги разходки по градските улици. Заедно с цигарите и разходките обичаше и кафето. Пиеше го много бързо, както жадният човек пие студена вода.

Седнал до леннивите алкохолици, Васил изглеждаше  нравствен и духовно извисен човек. 

Свечеряваше се и комарите  започнаха да тормозят градинските обитатели.

Лятото в парка беше към своя край. Идва ред на есента. Сезонът на депресиите.