Този юли направо съсипваше хората с изпепеляващата си жега. За това днешният, прохладен ден действаше на всички като животоспасяващо лекарство. Градинските алкохолици бяха повече от доволни. Днес нищо не можеше да развали пивкото им настроение. Пъстроцветната, ухаеща на спирт, пот и други неопределени субстанции компания, се беше настанила върху шест пейки, под сянката на две липи. Приятният вятър освежаваше замътените им глави и носеше пиянските им гласове из целия парк.
Хората седяха по сенчестите пейки, отпочиваха за кратко и с видима досада в погледа, отново потегляха към ежедневните си грижи. В повечето от тях се забелязваше прекомерна умора и някакво чувство на обреченост и празнота. В целия парк най-безгрижни изглеждаха малките деца и веселите алкохолици. А пенсионерите, може би, бяха най-загрижените и мислещите, но да не забравяме и таксиджиите, които също си почиваха по пейките и разсъждаваха над държавната политика, разбира се, не забравяха да обсъдят и минаващите момичета. В ...